За отмяна на
визите
за страните
от Югоизточна Европа
Малина Крумова
Гражданският пакт за
Югоизточна Европа е инициатива на граждански групи от Балканите и
Европа, появила се в отговор на създаването на Пакта за стабилност
за Югоизточна Европа. Целта му е да развие и приложи модели на
регионално сътрудничество между местни неправителствени
организации и общини със задачата да се укрепи мира, сигурността и
демокрацията в региона. Гражданският пакт предлага форум за обмен
и сътрудничество и структура за създаване на по-силни връзки между
гражданското общество в Югоизточна Европа. Организацията цели да
подпомогне създаването на траен мир и стабилност в Европа, особено
чрез укрепването и засилването на ролята на гражданското общество.
На годишната среща
на Гражданския пакт в Скопие, Ноември 2001, се появява идеята за
кампанията за отмяна на визите. Последната от
поредица дейности в рамките на тази инциатива е подписването на
петиция за отмяна на визите между страните на Балканите и между
тях и страните от Централна и Западна Европа. На 18 октомври, във
всички Балкански страни ще се проведат различни събития на които
ще бъде подписвана тази петиция.
Като член на
Гражданския пакт, Балкански Младежки клуб подкрепя идеята за
отмяна на визите за страните от Югоизточна Европа. Би могло да се
каже че това не ни засяга, тъй като визите за България бяха
отменени от страна на страните участващи в Шенгенското
споразумение. Въпреки това нека не забравяме, че има и други
страни в Европа с които още сме във визов режим, а също и какви
трудности представлява понякога пътуването дори до Шенгенска
страна. Макар че визите бяха отменени, много често се сблъскваме
с илюстрация на поговорката “Царя дава, падаря не дава.” В
подкрепа на казаното прилагам за ваша информация
статия излязла на
2 Октомври в холандския вестник NRC
HANDLESBLAD.
Малина Крумова
|
С петиции и емоционални
призиви не се отменят визови режими
Даниела Горчева
Рабираема е болката на страните,
които подлежат на визов режим. Разбираемо е и негодуванието
на почтените граждани срещу препятсвията по пътя на свободното
придвижване. Кой, ако не ние, българите, не бихме проявили
разбиране? Десетилетия наред бяхме спирани на границата (първо от
комунистическите власти, после поради това, че благодарение на
политиката, провеждана от посткомунистически правителства, бяхме
вкарани в т.нар. "черен списък" и пътуването до останалата част на
Европа и света ни беше силно затруднено). Факт е също, че визовата
бариера никога не е била кой знае каква бариера за криминалния
контингент, но силно затормозява именно почтените граждани.
Със същите съображения се
аргументирах по същия повод -
цитирания пасаж, написан от г-н Залм - в писмо до Нидерландския парламент.
Държа да подчертая, че в рамките на 3 работни дни получих отговор
от председателя на Парламента, от г-н Залм и от Правителството,
независимо че по същото време беше погребението на принц Клаус и
страната беше в траур. Веднага след това падна правителството и сега ще
има служебен кабинет.
Но на един обикновен гражданин беше
отговорено в тридневен срок.
Така функционира реалната демокрация. Мисля, че не е нужно да се
търсят примери за това как се осъществява обратната връзка с
гражданите в нашите балкански държави.
По въпроса за визите. Колкото и да е неприятно, петициите и
емоционалните призиви не играят роля, а всяка страна е длъжна
първо да изпълни критериите и условията, които ще направят
възможно премахването на унизителния за гражданите й визов режим.
Така, както българското правителство преди три години успя да си
свърши работата и това бе оценено по достойнство. Гражданите,
които негодуват срещу визовия режим, следва да насочат натиска си
ПЪРВО към своите правителства. И когато те си напишат "домашното",
вратата на ЕС ще бъде отворена – така, както се отвори пред
българите. Има правила и те трябва да се спазват, а не да се
хитрува по балкански и да се дрънка на сантиментални струнки.
Впрочем, гражданите на Югославия имаха свободата да се придвижват
свободно, но я загубиха заради Милошевич и политиката му. Неговият
режим донесе много беди на всички балкански народи, дори на тези,
които не бяха пряко въвлечени в кървавата война, която продължи
цяло десетилетие. Ако Милошевич не беше така масово подкрепян в
Сърбия, отмяната на визовия режим вероятно би последвала по-бързо.
Така че да се сърдят на него и на многобройните му поддръжници,
които върнаха страната с десетилетия назад.
|