|
|||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
Телефонен разговор от България до САЩ е няколко пъти по-скъп, отколкото същият разговор от САЩ до България. Дължим този абсурд на държавната (“обществената”) собственост. Общата собственост, идеалът на социализма... Що е то? Собствеността, разбира се, не е ничия, доколкото формално е на всички и съответно ако станат някакви загуби или повреди, те са за всички. Тя се управлява от политици с ограничен мандат, които често се опитват да получат максимални облаги по време на този мандат, а не мислят за дългосрочните последици от действията си. Това е много по-различно от частната собственост, при която ползите и загубите от нея са за едно лице. Преди години се очакваше БТК да се продаде за няколко милиарда долара. В момента компанията струва десетки пъти по-малко, а очакванията са след няколко години тя да започне да трупа загуби, ако остане държавна собственост. Качеството на услугите, предлагани от БТК, е много ниско, ценообразуването й въобще не е съобразено с някаква икономическа логика. Целта на частния собственик е да задоволява предпочитанията на своите клиенти, защото ако спре да го прави, ще фалира. А за правителството това няма значение. То се ръководи от “по-важни” цели. Знаете колко некомфортно е пътуването с влак в България– като се започне от закъсненията, старите и претъпкани вагони, неподдържаните купета, бавната скорост на движение и т.н. Вечното оправдание, разбира се, е липсата на средства. Това обаче не звучи сериозно. Годишно се отпускат между 60 и 100 милиона лева субсидии от държавния бюджет, опрощават се данъчни задължения, забавят се плащания към НЕК и НОИ. Натрупаните от БДЖ загуби в последните години възлизат на повече от един милиард лева. Едва ли има нужда от някакъв по-специален коментар за ефективността на “общата” собственост. Преди години нефтохимическият комбинат в Бургас беше държавна собственост. По това време той беше едно от най-губещите предприятия в страната с огромни задължения към банки, към бюджета и НОИ. След приватизацията новият собственик инвестира значителни средства, промени управлението и в момента предприятието отчита печалби, плаща си данъците и задълженията. Всичко това се дължи на промяната в собствеността – от държавна в частна. Голяма част от земеделската и горската земя в България е собственост на правителството. Тя, естествено, не се управлява добре. Често се изсичат дървета, а на земеделската земя се оформят неформални сметища, в които се изхвърлят различни видове боклуци. Стотиците хиляди правителствени чиновници се оказват неспособни да се справят с тези проблеми. Пък и какъв стимул имат да го правят – нали земята не е тяхна, тя е обща? Също като езерото, до което стигнал в скитанията си Джонатан Гълибъл. >>Глава 4 от книгата>> >>Купете си я online!>> Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |
