|
|||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
Слава Богу, ще възкликнат някои (след прочитане на главата - бел. ред.), това в България не може да се случи! Та нали преходът от социализъм към пазарна икономика започна точно с връщането на земята, с някакво съгласие, че частното селско стопанство дава по-добри резултати от държавно-кооперативното. Половин век наказания и забрани за предприемчивите стопани завърши с всеобщ дефицит на почти всички хранителни продукти. Но поредица от правителства с действията си показаха, че няма да оставят индивидуалните умения и находчивост да предопределят успеха на земеделския пазар. Какво по-точно се случва. · Като начало, земеделска земя не може да се продава на чужденци. Достъпът на потенциални външни инвеститори е ограничен. Това намалява както конкуренцията на земеделския пазар, така и свободата на местните собственици да сменят заниманието си, като получат по-висока цена за земята си. · Държавата поддържа значителен апарат от т.нар. “контролни органи”, които на книга би трябвало да следят за безопасността на селскостопанската продукция и хранителните стоки. На практика те са се превърнали в инструмент за постоянна намеса в дейността на производителите и търговците. Така нарастват разходите за адаптиране към непрестанно променящите се изисквания и за подкупи. Но още по-лошото е в това, че тези органи се използват за отстраняване на успешни конкуренти, т.е. те проверяват и наказват избирателно. Така предимство получават не най-добрите на пазара, а най-добре свързаните с чиновници и политици. · Държавата определя минимални цени за определени продукти, които ощетяват именно най-успешните. Защото точно най-ефективните производители биха продавали на ниски цени, а неефективните, при страха от загуба биха се опитали да оптимизират дейността си, а ако не могат – да напуснат пазара. С гарантирането на минимални цени държавата наказва успешните и подкрепя губещите. · Държавата финансира земеделските производители при по-добри от пазарните условия, като критериите не винаги са състезателни. Трябва ли да наричаме началото на програмата “Сапард” успех? Тя стимулира фермерите, вместо да се занимават с повишаване на конкурентността си, да търсят политически връзки и да губят време в бюрократични процедури. Правителството, от една страна, въвежда минимални цени и изкупува през държавния резерв селскостопанска продукция (заради “свръхпроизводство”), а от друга – стимулира производството чрез кредити и субсидии, създавайки предпоставки за... “свръхпроизводство”. · А пример за пълно централно планиране е производството но тютюн. В този случай държавата определя кой ще произвежда, какви сортове да се засаждат, в какво количество, кой ще купува тютюна, на каква цена, кой ще го обработва, кой ще произвежда цигари и на каква цена ще ги продава. И естествено, раздава субсидии с парите на данъкоплатците. Изборът - между последния пример и свободната конкуренция – в крайна сметка зависи от всички нас. >>Глава 4 от книгата>> >>Купете си я online!>> Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |
