|
Българско общество за индивидуална свобода |
||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
ГЛАВА 4 Хранителната полиция Към черния път се вливаха пътечки и пътеки, докато той се превърна в чакълесто селско шосе. Вече излязъл от джунглата, Джонатан минаваше през тучни пасища, покрай ниви с узряла реколта и богати овощни градини. Видът на това изобилие напомни на Джонатан колко малко хапна на обяд. Насочи се към китна селска къщурка с надеждата да го упътят, а може би да му дадат и нещо за ядене. Пред портата стоеше млада жена, прегърнала момченце. И двамата плачеха. – Извинете – каза Джонатан неловко. – Някакъв проблем ли има? Жената вдигна очите си, пълни със сълзи. – Съпругът ми... О, съпругът ми! – проплака тя. – Знаех си, че един ден ще се стигне до това. Арестуваха го – изхлипа тя – от Хранителната Полиция! - Съжалявам да чуя това, госпожо. “Хранителна Полиция” ли казахте? – попита Джонатан и погали приятелски главата на детето. - Защо го арестуваха? Жената стисна устни, за да не позволи на сълзите да потекат отново и процеди през зъби: – Неговото престъпление е, че произвежда твърде много храна! Джонатан остана сразен. Този остров се бе оказал наистина странно място! – Значи да произвеждаш твърде много храна е престъпно? Жената продължи: - Миналата година Хранителната Полиция издаде заповед, с която се определят лимити за производството и продажбата на храни. Казаха ни, че ниските цени ощетяват другите земеделци. Тя прехапа устните си и изведнъж избухна: - Моят съпруг беше по-добър фермер от всички тях, взети заедно! Зад гърба на Джонатан някой кресливо се изкикоти. Набит мъж крачеше по пътеката към къщата. -Хайде бе! – презрително рече той – Аз пък казвам, че най-добрият фермер е онзи, който успее да се сдобие с хубава ферма. Не е ли така? Мъжът се втренчи в жената и сина й, посочи с ръка към пътя и изкомандва: - А сега събирайте нещата и се махайте! Съветът на Лордовете подари тази земя на мен. После вдигна плюшено кученце от стъпалата и го тикна в ръцете на Джонатан. - Тя определено има нужда от помощ, човече. Мърдайте, сега това е моя собственост. Жената стоеше, а очите й святкаха от гняв. – Моят съпруг беше по-добър земеделец, отколкото ти въобще някога можеш да си представиш. – Може да се поспори по въпроса – захили се мъжът. – Да, със сигурност той имаше големи умения. Гений беше да открива какво да сее и как да угажда на клиентите. Какъв човек само! Но не се сети за едно: Съветът на Лордовете определя цените и посевите. И Хранителната Полиция налага правилата, които спуска Съветът. – Ти си паразит! – изкрещя жената. – Ти никога не правиш добри прогнози, прахосваш торове и семена и никой не ти купува стоката. Сееш в мочурища или в суха глинеста почва, защото никак не те е грижа, ако провалиш всичко. Само искаш от Съвета на Лордовете да ти плати загубите. А те плащат, дори ако ти хрумне да унищожиш цялата си продукция. Джонатан се удиви: – Излиза, че е безполезно да си добър земеделец? – Да си добър земеделец значи да изпаднеш в тежка ситуация – отвърна жената, а лицето й почервеня още повече. – Моят съпруг, за разлика от този жабок тук, отказваше да се подмазва на Лордовете и се опитваше честно да изкарва повече и да продава изгодно. Докато тикаше жената и момчето към портата, мъжът изръмжа: – Достатъчно! Той отказваше да спазва годишните квоти. Никой не може безнаказано да се противи на Хранителната Полиция. Сега напуснете моята земя! Джонатан помогна на жената да изнесе багажа си. Тя и синът й бавно се отдалечаваха от някогашния си дом. Преди да се скрият зад завоя, двамата се обърнаха да го погледнат за последен път. – Сега какво ще стане с вас? – попита Джонатан. Жената въздъхна. - Не мога да си позволя да купувам на скъпите цени от магазина. За щастие, имаме роднини и приятели, на които разчитам да ми помогнат. А също така мога да се помоля на Съвета на Лордовете да се погрижи за мен и Дейви. Това много би им допаднало. Тя хвана ръката на момчето и взе един голям вързоп. – Да тръгваме, Дейви. Стомахът на Джонатан се сви – този път повече от мъка, отколкото от глад. >>Прочитът на Лъчезар Богданов>> Глави -1- -2- -3- -4- -5- -6- -7- -8- -9- -10- -11- -22- -38- -Епилог- Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |