Българско общество за индивидуална свобода

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"

Книгата

Глави  -1- -2-  -3-  -4-  -5-  -6-  -7-  -8-  -9-  -10-  -11-  -22-  -38-  -Епилог-

ГЛАВА 4

Хранителната полиция

Купете книгата online!

Към черния път се вливаха пътечки и пътеки, докато той се превърна в чакълесто селско шосе. Вече излязъл от джунглата, Джонатан минаваше през тучни пасища, покрай ниви с узряла реколта и богати овощни градини. Видът на това изобилие напомни на Джонатан колко малко хапна на обяд. Насочи се към китна селска къщурка с надеждата да го упътят, а може би да му дадат и нещо за ядене.

Пред портата стоеше млада жена, прегърнала момченце. И двамата плачеха.

– Извинете – каза Джонатан неловко. – Някакъв проблем ли има?

Жената вдигна очите си, пълни със сълзи.

– Съпругът ми... О, съпругът ми! – проплака тя. – Знаех си, че един ден ще се стигне до това. Арестуваха го – изхлипа тя – от Хранителната Полиция!

- Съжалявам да чуя това, госпожо. “Хранителна Полиция” ли казахте? – попита Джонатан и погали приятелски главата на детето.

- Защо го арестуваха?

Жената стисна устни, за да не позволи на сълзите да потекат отново и процеди през зъби:

– Неговото престъпление е, че произвежда твърде много храна!

Джонатан остана сразен. Този остров се бе оказал наистина странно място!

– Значи да произвеждаш твърде много храна е престъпно?

Жената продължи:

- Миналата година Хранителната Полиция издаде заповед, с която се определят лимити за производството и продажбата на храни. Казаха ни, че ниските цени ощетяват другите земеделци.

Тя прехапа устните си и изведнъж избухна:

- Моят съпруг беше по-добър фермер от всички тях, взети заедно!

Зад гърба на Джонатан някой кресливо се изкикоти. Набит мъж крачеше по пътеката към къщата.

-Хайде бе! – презрително рече той – Аз пък казвам, че най-добрият фермер е онзи, който успее да се сдобие с хубава ферма. Не е ли така?

Мъжът се втренчи в жената и сина й, посочи с ръка към пътя и изкомандва:

- А сега събирайте нещата и се махайте! Съветът на Лордовете подари тази земя на мен.

После вдигна плюшено кученце от стъпалата и го тикна в ръцете на Джонатан.

- Тя определено има нужда от помощ, човече. Мърдайте, сега това е моя собственост.

Жената стоеше, а очите й святкаха от гняв.

– Моят съпруг беше по-добър земеделец, отколкото ти въобще някога можеш да си представиш.

– Може да се поспори по въпроса – захили се мъжът. – Да, със сигурност той имаше големи умения. Гений беше да открива какво да сее и как да угажда на клиентите. Какъв човек само! Но не се сети за едно: Съветът на Лордовете определя цените и посевите. И Хранителната Полиция налага правилата, които спуска Съветът.

– Ти си паразит! – изкрещя жената. – Ти никога не правиш добри прогнози, прахосваш торове и семена и никой не ти купува стоката. Сееш в мочурища или в суха глинеста почва, защото никак не те е грижа, ако провалиш всичко. Само искаш от Съвета на Лордовете да ти плати загубите. А те плащат, дори ако ти хрумне да унищожиш цялата си продукция.

Джонатан се удиви:

– Излиза, че е безполезно да си добър земеделец?

– Да си добър земеделец значи да изпаднеш в тежка ситуация – отвърна жената, а лицето й почервеня още повече. – Моят съпруг, за разлика от този жабок тук, отказваше да се подмазва на Лордовете и се опитваше честно да изкарва повече и да продава изгодно.

Докато тикаше жената и момчето към портата, мъжът изръмжа:

– Достатъчно! Той отказваше да спазва годишните квоти. Никой не може безнаказано да се противи на Хранителната Полиция. Сега напуснете моята земя!

Джонатан помогна на жената да изнесе багажа си. Тя и синът й бавно се отдалечаваха от някогашния си дом. Преди да се скрият зад завоя, двамата се обърнаха да го погледнат за последен път.

– Сега какво ще стане с вас? – попита Джонатан.

Жената въздъхна.

- Не мога да си позволя да купувам на скъпите цени от магазина. За щастие, имаме роднини и приятели, на които разчитам да ми помогнат. А също така мога да се помоля на Съвета на Лордовете да се погрижи за мен и Дейви. Това много би им допаднало.

Тя хвана ръката на момчето и взе един голям вързоп.

– Да тръгваме, Дейви.

Стомахът на Джонатан се сви – този път повече от мъка, отколкото от глад.

>>Прочитът на Лъчезар Богданов>>

Глави  -1- -2-  -3-  -4-  -5-  -6-  -7-  -8-  -9-  -10-  -11-  -22-  -38-  -Епилог-

Купете книгата online!


Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"  Още инфо 

Горе

©2003-2004 Либертариум.нет Всички права запазени