Българско общество за индивидуална свобода

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"

Българският прочит

 на ГЛАВА 7

Най-добрите планове
Мартин Димитров

През дългите години на социализма в България държавата планираше всичко. Какви коли да карат хората, какво образование им е нужно, кой къде да работи. Резултатът е известен. Разбирането за провал или успех в живота често се основава на сравнения. Ако всички страни в света “гордо” строяха социализъм, нямаше да бъде толкова очевидно, а дори не би и имало начин обективно да се покаже, че съществува по-добра икономическа система.

Един от историческите примери никога не трябва да се забравя – бившата Западна и Източна Германия. Две коренно различни икономически системи, приложени от един и същи народ. В първия случай това се оказа пътят към просперитет и благоденствие, а във втория - социалистическият избор доведе до пълен провал.

Но как така се постигат по-високи резултати без цялостен план за развитието на обществото? В условията на пазарната система всеки човек има свободата и избора да действа в свой собствен интерес. А по този начин той действа и в интерес на всички останали, защото за да постигне благоденствие за себе си, трябва да предложи по-добро решение в дадена област за други хора. Оцеляването и просперитетът на индивида зависят от създаването на добавена стойност под формата на стоки и услуги за други хора в условията на свободна размяна.

Тринадесет години след началото на прехода различни български правителства се опитват хем да извършват преход към пазарната икономика, хем да планират това или онова. Има план за развитие на алтернативното земеделие, енергетиката, телекомуникациите, транспорта и т.н. Едновременно се прави опит за някакъв преход към пазарните принципи, но също така да има и “рамка” за развитието на въпросния сектор. Когато обаче в икономиката и в живота се вземе решение за едновременното или дори последователното извършване на две противоположни действия, обикновено или няма резултат, или този резултат е много различен от очаквания. Ако например човек едновременно се опита да влезе и да излезе от дадена стая, той най-просто няма да промени местоположението си. Нещо подобно се получава, когато частично се либерализира даден пазар, но заедно с това държавата си запазва например правото да лимитира цените. Така движението на ресурсите се определя от нечии административни решения, а не от свободния пазарен избор.

Представителите на администрацията обясняват, че такъв подход е добър, защото ще има и пазар, а и държавата ще гарантира “честната” размяна. В тези случаи много често пазарните субекти просто отказват да участват и не участват в такава система. Обяснението е много просто. Пазарните участници или инвеститорите отиват на друго място, където имат повече свобода и право да се разпореждат със собствените си пари.

>>Глава 7 от книгата>>  >>Купете си я online!>>


Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"  Още инфо 

Горе

©2003-2004 Либертариум.нет Всички права запазени