|
|||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
Мнозина днес възприемат с подозрение желанията на правителствата да събират данъци и после да решават как да ги харчат. Съмненията са в това дали наистина чиновниците умеят да взимат най-добрите решения и дали винаги са достатъчно порядъчни, за да им вярваме. Но почти не се чуват възражения срещу държавната намеса в опазване на природните резервати или съхраняването на историческите паметници. Струва си да се замислим какво е основанието данъците на всички да се харчат за дейности, които не са от полза за всички. Зад всички подобни инициативи стоят шепа инициативни “интелектуалци”, които претендират да знаят какво е най-добро за хората. А когато някой каже: “питайте самите хора”, “интелектуалците” обикновено отговарят: “хората не могат да знаят кое е най-правилното решение”. Подобно отношение след достатъчно дълъг период от време създава комплекс за малоценност у тези, които трябва да се съобразяват с решенията на т.нар. “елит”. В крайна сметка се получава странно съгласие за финансирането на най-различни дейности с парите на данъкоплатците, макар ефектите от тези дейности далеч да не засягат мнозинството. В днешно време с парите на данъкоплатците, събрани насила под заплаха от наказание, се финансират музеи, кина, филми, изложби, зоологически градини, паркове, резервати, паметници и т.н. Индивидуален избор няма – харесваш или не, плащаш, за да могат някои софиянци да гледат животни в клетки. Плащаш, за да има къща-музей на Левски или Алеко Константинов, макар никога да не си стъпвал там. Плащаш, за да може филмовият център в Бояна да произвежда филми, които други гледат в салоните при намалени цени на билетите. Тук някой ще възкликне – но това е култура, това е среда на живот, там не може да има пазар и личен избор! Ала точно тези са хората, които все предлагат “благородните” инициативи, но ако може – с чуждите пари. Въпросът е да се замислим в коя ценностна система е престъпник човек, който не иска да плаща за нещо, което не харесва. Това може да е система, в която отделната личност е само инструмент на “общността”, но не и ценност сама по себе си. Важно е да разберем, че не може да има общо решение за или против “културата”, “природата”, “животните” и т.н. И че хората, които не искат да четат книгите на Вазов или да гледат паметника на София срещу Булбанк, имат това право, без да бъдат съдени морално и още повече - без да плащат с данъците си за това. Разумно е да очакваме, че някои хора, дори мнозинството, ценят съществуването на зоопарк или театър в своя град. Това предпочитание може да се изрази по два начина. Първо и най-естествено, когато искаш да гледаш филм, театрално представление, опера или животните в парка, си купуваш билет. Така плащаш за удовлетворението, което получаваш, а “производителят” на услугата финансира дейността. И второ, много от културните дейности могат да се финансират с дарения. Ако имаш пари и оценяваш важността на определени исторически знания например, може да финансираш фонд за изграждане или поддържане на музей. Така между другото се финансират много от големите музеи и галерии по света. Резултатът от подобен подход е свобода на избора, разнообразие от инициативи и липса на принуда. Но това е възможно, само ако всички повярваме в собствената си ценност като личности и в способността си да управляваме собствения си живот по най-разумния за нас самите начин. >>Глава 8 от книгата>> >>Купете си я online!>> Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |
