|
Българско общество за индивидуална свобода |
||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
ГЛАВА 8 Два зоопарка Джонатан кръстосваше неспокойния остров и се дивеше на правилата, които управляват живота там. Със сигурност хората не биха живели с правила, които ги правят така нещастни. Би трябвало да има сериозна причина да ги приемат. Земята изглеждаше толкова зелена, въздухът бе тъй топъл и свеж – това би трябвало да бъде раят. Джонатан малко се поотпусна, докато вървеше из града. Стигна до широк път с внушителни железни огради от двете страни. Зад дясната се виждаха странни животни от различни видове и размери – тигри, зебри, маймуни – твърде много, за да ги изброи. Зад другата ограда, от лявата страна, крачеха десетки мъже и жени, всичките облечени в дрехи на бели и черни ивици. Групите от двете страни на пътя изглеждаха доста необичайно. Джонатан забеляза мъж с черна униформа, който въртеше в ръка полицейска палка. Приближи се до пазача, който крачеше между заключените порти и любезно го попита: – За какво са тези огради? Като поддържаше постоянен ритъм с краката и палката, пазачът важно отговори: – Едната от тях огражда нашия животински зоопарк. – О! – каза Джонатан, взирайки се в някакви пухкави животни с дълги опашки, които скачаха по стените на клетката си. Пазачът, свикнал с ролята си на екскурзовод на местните деца, продължи лекцията си. – Колекцията ни е изключително разнообразна – той посочи вдясно от пътя. – Тези животни са докарани от целия свят. Оградили сме ги като мярка за безопасност, а пък хората могат да ги разглеждат. Сами разбирате, че не можем да допуснем разни странни животни да обикалят и да вредят на обществото. – Виж ти! – възкликна Джонатан. – Сигурно ви струва цяло състояние да носите животни от целия свят и да се грижите за тях тук. Пазачът се усмихна на Джонатан и леко поклати глава. - О, аз не плащам за зоопарка. Всеки гражданин на Корумпо плаща зооданък. Джонатан чу за пръв път името на странния остров и стреснат попита: – Всеки? – Е, някои хора се опитват да избегнат своите отговорности. Тези несъзнателни граждани казват, че не им трябва зоопарк. Други отказват, защото според тях животните трябвало да се наблюдават в естествената им среда. Пазачът се обърна към оградата вляво от пътя, почуквайки по тежката желязна врата с палката си. – Когато гражданите откажат да плащат зооданъка, ние ги затваряме тук, на безопасно място зад решетките. Така ни се отдава възможността да изследваме този странен вид хора. А те вече не могат да скиторят надолу-нагоре и да развалят обществото. Главата на Джонатан се замая. Като сравняваше двете групи зад оградите, той се чудеше дали би искал да плаща за издръжката на пазача и на двата зоопарка. Вкопчи се в железните решетки и се вгледа в сериозните лица на затворниците в дрехи на ивици. След това погледна надменното лице на пазача, който не спираше да крачи напред-назад, въртейки палката си. Старият жълт котарак се промъкваше през решетките на зоологическата градина в търсене на плячка. Пазачът удари силно по решетките с палката и животното се сви в краката на Джонатан. После седна, почеса се умислено зад разкъсаното ухо и взе да ближе лапата си. - Обзалагам се, че обичаш мишки, нали, коте? Много мишки – каза Джонатан. И докато го галеше по главата, реши най-сетне да даде име на своя нов другар. – Какво ще кажеш за Мицес*? Е, Мицес, ти вече беше на двете места – вътре в ограденото и отвън. От коя страна, мислиш, са хората, които нанасят повече вреда? *Игра на думи: Mices като mice – мишки (англ.) и като алюзия с фамилията на Лудвиг фон Мизес, големият икономист и защитник на свободния пазар. (бел. пр.) >>Прочитът на Лъчезар Богданов>> Глави -1- -2- -3- -4- -5- -6- -7- -8- -9- -10- -11- -22- -38- -Епилог- Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |