|
|||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
Животът на човек е едно постоянно оптимизиране в условия на несигурност. Много често възниква въпросът – няма ли начин за намаляване на тази несигурност? Не може ли държавата да гарантира постоянно заплащане и сигурност за всички, работещи в частния и държавния сектор? А защо не и равно заплащане и “справедливост”? Когато дебатът включи тази реторика, трябва да се вземе предвид поне следното. Не държавата, а фирмите и индивидите създават богатство. За да предостави по-добри условия за дадена група от обществото, държавата трябва “да вземе” от друга група. Тоест държавата само преразпределя богатството в рамките на обществото. Особено погрешно е да се смята, че държавата трябва да защитава работниците от работодателите, за да осигури по-добри условия за труд. Намесата на държавата означава промяна в равновесието търсене/предлагане на пазара на труда и изкривяване на размяната. Това е така, защото по административен път се отнема възможността на двете страни в сделката да договорят различни условия, които отговарят на моментното състояние на пазара. Също така предпочитанията на индивидите са различни и всеки сам за себе си би могъл много по-добре да прецени при какви условия е готов да получи по-нисък доход срещу повече сигурност. Тогава каква е все пак ролята на държавата в пазарното стопанство? Същинската роля на държавата е да гарантира изпълнението на договорите, като критерият за ефективност е това да става при ниски транзакционни разходи. Тоест различните институции следва да осигурят изпълнението на доброволно сключени сделки между пазарните субекти. Когато с административни мерки започнат да се определят и самите параметри на размяната, която би трябвало да е доброволна, отношенията между субектите вече не зависят само от индивидуалния избор. Те започват да следват “предвидената административна форма”. Преходът към пазарна икономика означава коренна промяна в “правилата на играта”, за което е необходимо време. В редица случаи е възможно дори да съществува нормативната база за развитие на определен тип пазарни отношения, но те не се развиват веднага. Много често това се разбира като сигнал за допълнителна намеса и нови мерки от страна на администрацията. Но допълнителната намеса води до допълнителна неяснота и пречки за пазарните субекти. Освен това особено важно е законовата база да не се променя постоянно, като по този начин се създаде предвидимост за условията на бизнес сред пазарните участници. В съвременния глобален свят инвестициите се ориентират най-вече в страните, които предоставят по-добри условия за бизнес. Повече държавна намеса обикновено означава по-лоши условия за инвеститорите. И те избират друга държава. >>Глава 10 от книгата>> >>Купете си я online!>> Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |
