|
Българско общество за индивидуална свобода |
||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
ГЛАВА 10 Машина за мечти Джонатан вече искаше да се прибере у дома, ама как? Да си намери работа като моряк на някой кораб? Със сигурност островът би трябвало да има пристанище и кораби. Докато размишляваше върху този проблем, видя пред себе си кльощав човек, който се опитваше да натовари обемиста машина върху голяма конска каруца. Той забеляза Джонатан и му викна: – Хей, малкия, ще ти платя пет кейнса*, ако ми помогнеш да натоваря това. – Кейнса? – повтори с любопитство Джонатан. – Пари, хартия за плащане. Искаш ли или не? - Искам – каза Джонатан, тъй като нямаше по-добра идея. Не беше точно работа на кораб, но все пак някак си трябваше да се издържа. След много бутане и тикане те успяха да наместят тежката машина. Задъхан, Джонатан изтри челото си и погледна резултата от целия този труд. Машината беше голяма и цялата изрисувана. Отгоре стоеше фуния като на ръчен грамофон. – Красиви цветове – отбеляза Джонатан. – А за какво служи фунията? – Ела отсам и виж. Джонатан отиде от другата страна и прочете надписа: “МАШИНА ЗА МЕЧТИ НА ОЛЕЛЕ-МАЛЕ ГОМПЪР!”** – Машина за мечти? – прочете Джонатан. – Искате да кажете, че тя прави мечтите да се сбъдват? - Именно това върши – рече кльощавият. Той разви един болт и отвори капака на машината. Частите вътре бяха като на обикновен грамофон. Вместо с ръчно задвижване, механизъм се навиваше с пружина. – Но това е само стара музикална кутия! – заяви Джонатан. – А ти какво очакваше? – каза човекът. – Кръстница-вълшебница? – Не знам. Мислех си, че ще бъде малко...ъ-ъ...тайнствено. В края на краищата трябва нещо доста необикновено, за да се сбъднат мечтите на хората. Лека гримаса изкриви слабото лице на мъжа и той се загледа в Джонатан. – Думи, мой любознателни приятелю, нужни са само думи, за да могат някои мечти да се сбъднат. Проблемът е, че никой не знае точно чия мечта ще се сбъдне, докато ти си пожелаваш нещо. Човекът усети недоумението на Джонатан, бръкна в джоба си, извади снежнобяла визитна картичка и излая носово: - Името ми е Танстаафл. П. Т. Танстаафл – и след като се представи продължи - Хората мечтаят, нали? Само че не знаят какво да направят, та мечтите им да се сбъднат, нали? Д-р Танстаафл кимаше с глава всеки път, когато казваше “нали”. Джонатан започна също тъпо да кима в синхрон. – Така че плащаш, завърташ ключа и тази стара музикална кутия започва да повтаря едно хитро послание. – Танстаафл кимна отново, Джонатан го последва. – Какво послание, г-н Канстаафл? – попита Джонатан, осъзнал изведнъж, че главата му се клати нагоре-надолу. Мъжът поправи Джонатан: – Моля ви! Доктор Танстаафл. Както вече ви казвах, Машината за Мечти казва на хората да мислят за това, което биха искали да имат, и... – Искате да кажете, че тя хипнотизира? – попита Джонатан с разширени очи. – О, не, не! – възрази човекът. – Тя усилва казаното от тях и го чуват в Палатата на Лордовете, които правят законите. И те изпълняват мечтите. – Това ли е всичко? – каза Джонатан удивен. – Това е всичко. След миг колебание Джонатан попита: – А за какво мечтаят хората? Мъжът извади една масльонка и започна да смазва частите в машината. – Ами, много зависи къде съм поставил машината. Често я поставям пред някоя фабрика като тази тук, Бастиа*** Билдърс. – Той посочи с пръст към ниска двуетажна сграда от другата страна на улицата. –Тук хората винаги искат повече пари. Повече пари е добро нещо, нали разбираш, защото цените винаги растат и хората винаги искат повече, нали? – Така съм чувал – каза Джонатан, като примигваше съчувствено. - Или искат повече сигурност. Повече сигурност е добро нещо, нали? Така че мечтателите поискаха закони, които да принудят фабриките да им купят застраховки. Застраховка срещу болест. Застраховка срещу безработица. Застраховка срещу смърт, нали? - Това е прекрасно! – възкликна Джонатан. – Тези мечтатели трябва да са били много щастливи, когато са се сбъднали мечтите им. Той се обърна към фабриката и забеляза, че тя май не работи. Фасадата на сградата бе избледняла от слънцето и през мръсните прозорци не се виждаше нищо. – Нищо подобно – каза лаконично д-р Танстаафл. – Едва не ме овъргаляха в катран и перушина. Почти унищожиха моята изящна Машина за Мечти с камъни, тухли и всичко, което може да се хвърля. Виждаш ли, вчера фабриката престана да работи и работниците обвиниха мен за това. – А защо престана да работи? – Изглежда фабриката не печелеше достатъчно, за да плати за увеличението на заплатите и привилегиите на работниците. – Но тогава – каза Джонатан, – това означава, че в края на краищата мечтите не са се сбъднали. Ако фабриката не работи, тогава никой не получава заплата. И никой не получава сигурност. Никой не получава нищо... Та вие сте обикновен измамник! Казахте, че Машината за Мечти... – Стига, момче! Мечтите се сбъднаха. Аз казах – натърти отчетливо човекът, – че никога не знаеш точно чия мечта ще се изпълни, когато си мечтаеш. Става така например, че винаги когато някоя фабрика престане да работи тук, на Корумпо, мечтата се сбъдва отвъд морето, на остров Най. Наскоро там отвориха нова фабрика, само на една седмица плаване оттука. Там има много нови работни места и много сигурност. Що се отнася до мен, е, аз печеля пари от машината, каквото и да се случи. Джонатан се замисли за новините относно остров Най, осъзнавайки, че има и други земи, по-преуспяващи от тази тук. – Къде е този остров Най? – попита той. – Далеч на изток зад хоризонта. Там имат фабрика точно като тази. Когато тук разходите на фабриката нараснат, фабриките оттатък получават повече поръчки, понеже продават по-евтино. Там си нямат машина за мечти. А пък работниците на Корумпо не могат да задължат потребителите да плащат повече. Д-р Танстаафл се изхили, докато закрепяше машината с ремъци. После се разплати с момчето за помощта му, качи се на капрата и подръпна юздите. Джонатан погледна парите, които получи, и внезапно осъзна, че те скоро няма да имат никаква стойност. Това беше същото “законно разплащателно средство”, което мъжът и жената му бяха показали пред Официалното Бюро за Производство на Пари. – Хей, д-р Танстаафл, почакай! – Да? – Не можете ли да ми платите с някакви други пари? Искам да кажа, нещо, което не си губи стойността? – Това е законно разплащателно средство, малкия. Трябва да го приемеш. Мислиш ли, че ако имах избор, бих използвал това нещо? Съветвам те да ги изхарчиш много бързо! Мъжът подвикна на конете и скоро се изгуби. *Кейнс, Джон Мейнард (1883-1946), английски икономист, привърженик на държавната намеса в борбата с безработицата. (б. пр.) **Авторът вероятно намеква за Самюъл Гомпърс (1850-1924), американски синдикалист, основател на Американската федерация на труда, защитавал правата на работниците да упражняват натиск върху работодателите чрез стачки и други силови действия. (б. пр.) ***От Клод-Фредерик Бастиа (1801-1850), френски публицист, философ и икономист, изтъкнат защитник на свободния пазар и на икономическите принципи на Адам Смит. (б. пр.) >>Прочитът на Мартин Димитров> Глави -1- -2- -3- -4- -5- -6- -7- -8- -9- -10- -11- -22- -38- -Епилог- Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |