|
|||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
Много хора, които са против пазара, “спекулантите” и алчният частен бизнес като цяло смятат, че алтернативата е държавна намеса, при която всезнаещата държава решава всички проблеми с научни методи. Често обаче се забравя, че всъщност няма такова абстрактно нещо като държава – има политици, чиновници и бюрократи, които също като омразния частен бизнес преследват своя интерес, какъвто и да е той. С други думи, хората, влезли във властта, не стават изведнъж безгрешни, безкрайно честни и алтруистични ангели, те са същите хора като останалите, които са в частния бизнес. И ако се критикува частният бизнес, защото хората били алчни, то същото се отнася и за държавата, защото там работят същите хора. Всъщност това е очевидно за всеки, който знае определението за мафия – обвързване на престъпността с държавната власт. Очевидно мафия не може да има без държава и колкото повече неща зависят от държавата, толкова повече възможности има за съществуване на мафия и за корупция. Частният бизнес (с изключение на този, който е обвързан мафиотски с държавата и печели от ограбването на парите на данъкоплатците) обаче е дисциплиниран от потребителите – той печели и се развива, когато произвежда полезни и търсени неща, и загива, когато загуби клиентите си. Не е така с държавата и политиците – там не винаги става ясно, че това, което политиците обещават, в крайна сметка ще бъде платено от данъкоплатците. Освен това не всеки понася цената за това, което получава – например въвеждането на мито върху вноса на стомана помага на един или два завода, които произвеждат стомана и те биха подкрепили политиците, които им обещават да го въведат. От друга страна, същите тези мита се отразяват на всички, които купуват стомана в страната. Обаче те са прекалено много хора и увеличението на цената на стоманата за всеки от тях е малко и не оправдава лобиране пред правителството (дори е възможно те да не разберат, че увеличението на цената е заради митата). При колективните решения винаги малобройни групи от хора, които са облагодетелствани, са в по-добра позиция да лобират за интересите си за сметка на всички останали хора в обществото. Изходът от това е колкото се може по-малко решения да се взимат колективно, а всички останали да се вземат чрез пазара, където е ясно за всеки колко плаща за едно или друго нещо. Какви са българските примери – мита и субсидии за неефективни производители за сметка на останалите граждани; различни фондове, подпомагащи избрани отрасли или хора с парите на данъкоплатците; обществени поръчки, при които условията са такива, че предварително е ясно кой ще спечели (а той не предлага най-изгодната оферта); лицензи за определени дейности, отпускането на които става по приятелска и корупционна линия; приватизация, при която няма ясни критерии за избор; държавни предприятия, чиито мениджъри ги източват и много други. >>Глава 11 от книгата>> >>Купете си я online!>> Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |
