Българско общество за индивидуална свобода

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"

ГЛАВА 11 Търговия с власт Купете книгата online! Ненадейно някаква едра и жизнерадостна жена връхлетя върху Джонатан. Тя енергично сграбчи десницата му. – Здравейте! Прекрасен ден, не смятате ли? – изстреля тя поздрава. – Аз съм Бес Туид, вашият квартален представител в Съвета на Лордовете и ще съм много благодарна да получа вашия глас за моето преизбиране. – Наистина ли? – каза Джонатан и неволно направи крачка назад. Досега не беше срещал човек, който може да каже толкова много думи на един дъх. – О, да – продължи госпожа Туид, без да изчака отговора му, – и съм готова добре да ви се отплатя, о да, готова съм да ви платя, не можете да получите по-добра сделка, какво ще кажете за това?

– Да ми платите за подкрепата и за моя глас? – попита Джонатан озадачен.

- Разбира се, не мога да ви дам пари на ръка – това би било незаконно, подкуп – не казвайте нищо, не казвайте нищо! – каза госпожа Туид, намигвайки хитро. – Но мога да ви дам нещо, което е добро колкото парите и е на стойност многократно повече от вашия принос за избора ми. Малко банкноти сега в ръката ми и можете по-късно да очаквате изобилие от блага.

– Би било много добре – отговори Джонатан, макар да виждаше, че жената въобще не го слуша.

– Какво работите? Мога да ви уредя подпомагане: заеми, разрешителни, субсидии, освобождаване от данъци. Мога да съсипя конкурентите ви с правила, наредби, инспекции и глоби. Както виждате, няма по-добра инвестиция в този свят от един политик на добро място. Може би искате нов път или парк във вашия квартал, или може би голяма сграда или...

– Чакайте! – извика Джонатан, опитвайки се да спре пороя от думи. – Как можете да ми дадете повече, отколкото аз ви давам? Толкова ли сте богата и щедра?

– Аз, богата? По дяволите, не! – отвърна госпожа Туид. – Не съм богата. Или поне няма да призная, че съм. Щедра? Може и така да се каже, но аз не възнамерявам да плащам с моите пари. Виждате ли, аз управлявам официалната хазна. И определено за правилните хора мога да бъда много щедра с тези пари... – тя се изкикоти, намигна два пъти и отново го ръгна в ребрата. – Не казвайте нищо, не казвайте нищо!

Джонатан все още нищо не разбираше.

– Но ако вие приемете моя принос и моя глас, това не е ли в известен смисъл същото като подкуп?

Госпожа Туид го погледна хитро.

– Ще бъда откровена с вас, скъпи приятелю. – Тя обви ръка около раменете му и го притисна силно към себе си. – Подкуп е. Но е законно, когато политикът използва пари от други хора вместо своите собствени. По същия начин за вас е незаконно да ми давате пари за конкретни услуги, освен ако го наречете “спонсорство за избирателната кампания”. Тогава всичко е наред. Можете да купите сто екземпляра от моите мемоари и да не прочетете нито ред. Чувствувате се неудобно да ми давате пари направо? Тогава помолете някой приятел или роднина да ми даде безсрочен заем, придобиване на акции или някакви привилегии за мен или моите роднини сега или по-късно – тя замълча очаквателно. – Сега разбирате ли?

Джонатан поклати глава.

– Все още не виждам разликата. Искам да кажа, да подкупваш хората за гласове или услуги си е подкуп, независимо кои са те или с чии пари става това. Името няма значение, ако действието е същото.

Госпожа Туид се усмихна снизходително.

– Мой скъпи, скъпи приятелю, трябва да бъдете по-гъвкав. Името е всичко. – със свободната си ръка тя нежно го хвана за брадичката и обърна главата му настрана. – Как се казвате? Знаете ли, че имате красив профил? Можете да отидете далеч, ако се кандидатирате за държавна служба. Ако сте гъвкав, сигурна съм, че ще намерите добро място в моето бюро след преизбирането. Или може би искате нещо друго?

Джонатан най-сетне успя да се измъкне от нейната прегръдка.

– Какво получавате, като раздавате парите на данъкоплатците? За себе си ли задържате парите, които ви дават като спонсорство?

– О, ползвам малко от тях за моите разноски. Ще имам цяло състояние, когато се пенсионирам, но преди всичко с тях си купувам репутация, популярност, любов, място в историята... Всичко това и още много неща за мен и за моите потомци! – госпожа Туид се изкикоти. – Гласовете означават власт, а няма нищо, на което да се наслаждавам повече от това да имам власт над живота, свободата и собствеността на всеки човек, който живее на този остров. Можете ли да си представите колко много хора идват при мен – мен – за големи или малки услуги? Всеки данък или наредба ми дават възможност да освободя някого от данъка или наредбата. Всеки проблем, голям или малък, ми дава повече власт. Подарявам безплатни обеди и безплатни пътувания на когото си искам. От дете съм мечтала за такава власт. И вие можете да я споделите с мен!

Джонатан се опита да се отдръпне, но госпожа Туид го задържа с ръка.

– Сигурно – каза Джонатан – вие и вашите приятели сте преуспели, но другите хора не се ли гневят от това, че вие използвате парите им, за да си купувате гласове, услуги и власт?

- Точно така е – каза тя и гордо вдигна закръглената си двойна брадичка. – И аз усещам тяхната загриженост. Затова съм станала поборник за реформи.

Госпожа Туид вдигна нагоре своя едър, украсен с пръстени юмрук.

- От много години предлагам нови правила, които да извадят парите от политиката. Винаги казвам, че парите за предизборни кампании причиняват огромни кризи. И винаги печеля голям брой гласове с обещания за реформи.

Тя се усмихна самодоволно и продължи:

- За щастие, аз винаги знам как да заобиколя моите собствени правила, докато има ценни услуги за продаване – тя намигна и отново го сръга с лакът.

- Разбираш ли какво искам да кажа?

Госпожа Туид забеляза доста дрипавия изглед на Джонатан и го огледа критично.

- Все още никой не ти плаща нищо за услуги, защото все още нямаш услуги, които да продаваш. Не разбираш ли? Но с тая невинна външност и с една хубава подкрепа от моя страна можеш да стигнеш далече. Хм...нов костюм, високи обувки, модна прическа и една добра годеница. Да, обзалагам се, че ще спечелиш тройно повече гласове като начинаещ. А след десет или двадесет години на прилежно обучение – няма да има граници пред теб! Потърси ме в Двореца на Лордовете и ще видя какво мога да направя.

Госпожа Туид забеляза група работници от другата страна улицата, които отчаяно наблюдаваха руините на бившата фабрика. Внезапно тя изгуби интерес към Джонатан и бързо се отдалечи в търсене на нова плячка.

– Харченето на чужди пари може да ми навлече неприятности – промърмори Джонатан.

Ушите на госпожа Туид обаче бяха прецизно настроени да улавят всеки звук на несъгласие, което я накара да спре и да се обърне.

– “Неприятности” ли каза? Я стига! Това е все едно да отнемеш бонбона на едно бебе. Това, което хората не са длъжни да ми дават, аз го вземам назаем от тях. Разбери, че аз отдавна ще съм станала на прах, а народът ще ме почита, когато сега още неродените им деца получат сметката за разплащане. Как се казваш, момче?

– Ъ-ъ...Джонатан Гълибъл, госпожо.

Лицето на госпожа Туид се изопна и втвърди.

- Ще те запомня, Джонатан Гълибъл. Ако не си с мен, си против мен. Аз награждавам приятелите и наказвам враговете. Не можеш да останеш неутрален, разбра ли? Нали виждаш, обществото ни е в критично състояние. Не казвай нищо!

След последното изречение тя му намигна, а лицето й се озари от широка лъчезарна усмивка. После изчезна надолу по улицата.

>>Прочитът на Георги Ангелов>>

Купете книгата online!

Глави  -1- -2-  -3-  -4-  -5-  -6-  -7-  -8-  -9-  -10-  -11-  -22-  -38-  -Епилог-

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"  Още инфо 

Горе▲