Божидар Маринов не ми е никакъв. Ако го срещна на улицата, няма да го позная. Знам за него само това, което съм чел в “Още инфо”. Чета с интерес словесните му гювечи, макар и да не съм съгласен с някои негови крайни виждания по ред въпроси. Впрочем, защо трябва да влагаме насмешка в определението “гювеч от думи”? Всеки текст е съчетание от думи, както гювечът е съчетание от зеленчуци, и в този смисъл той също е гювеч. Проблемът е другаде - в това, че един гювеч е вкусен, друг – не, а трети – същинска помия.

Гювечите на Божидар са добре сготвени, пиперлии и аз ги харесвам.

Ако сега надигам глас в негова защита, то е заради наслагването на две отвратителни обстоятелства: малко след като посетих Националния осигурителен институт, изпълнен с омерзение от видяното там, попаднах на твърдението на г-жа Деница Сачева, че здравната каса почивала върху принципите на равнопоставеност, солидарност и споделена отговорност. И че Божидар Маринов съвсем не е прав да я критикува.

Г-жо Сачева, Божидар Маринов е написал материала, който критикувате, не за да покаже, че не разполага с факти, логически аргументи и изобщо способност за мислене по отношение на такова сложно явление като Здравната каса. Прочетох внимателно писаното от него и установих, че той си е поставил далеч по-скромна цел. Той просто иска да каже, че в сегашното си положение на държавен монополист тази каса не е в състояние да предлага добро здравеопазване.

Когато пазарът на дадена услуга се владее от монополист, това е добре за монополиста и лошо за всички останали. Ако монополистът е държавата и ползуването на услугата е задължително, тогава за останалите е още по-зле, а за монополиста е най-добре, защото той дори не е застрашен от възможността да изгуби монопола си.

Понятия като равнопоставеност, солидарност или споделена отговорност, поставени в калъфа на държавния монопол, губят смисъла си и дори се превръщат в нещо противоположно. Като равнопоставеността в стадо овце, доено и стригано от собственика. Само дето тук нямаме собственик в добрия смисъл на думата. За служителя, който е фактическия собственик в този държавен монопол, грижата за здравето  на населението ще е последната му грижа.

Като казвам това, аз съзнателно смекчавам нещата. В действителност него изобщо не би трябвало да го е грижа за това здраве. Единственото, за което мисли бюрократът, когато е на работа, а и в част от извънработното си време, е как да използува държавата като своя частна собственост.

Съществува мнение, че държавните служители са станали такива, защото са некадърници и не могат или не искат да развиват собствен бизнес. Но когато нещата опрат до гореказаното използуване на държавата, те неочаквано проявяват същата изобретателност и сръчност като всеки добър предприемач. Примерите не се изчерпват само с разкошните административни сгради на Здравната каса, построени с неподозирана експедитивност. Или пък със служебните коли.

Напоследък станахме свидетели на парадокса как някои лекарства, купени с намаление от НЗОК, струват значително по-скъпо, отколкото ако са купени в обикновена аптека без никакво намаление. Това определено напомня за икономиката на социализма, когато беше възможно, например, цената на едро на даден продукт да бъде по-висока от цената му на дребно. Приликата е съвсем закономерна, защото в основата на неблагополучията на социализма стоеше пак същата причина – държавно-партийният монополизъм. Така, че тезата на Божидар Маринов за наличието на здравен комунизъм не е лишена от основание.

Разликата между цените на лекарствата в горния пример е влязла в различни джобове, но краят на хранителната верига е в Здравната каса, където някой също е получил своето. И тук проличава разликата между бизнесмена и държавния служител. Докато от сръчността  на първия в повечето случаи има полза, защото тя увеличава общественото богатство, то вторият е като циганина, който краде жица – и двамата могат да нанесат щети за стотици хиляди, за да спечелят някой и друг лев.

И не е прав друг един участник в спора – д-р Хинков, когато твърди, че преднамерено неефективното управление на НЗОК, включващо “източване на касата, злоупотреби с вноските на хората и натиск върху лекарите” ... “не може да бъде основание да се твърди, че моделът е сбъркан.” Напротив, д-р Хинков, възможността за източване на касата е закономерно следствие от избрания модел, а това, че ние все пак получаваме някаква медицинска помощ, е по-скоро изключение, дължащо се предимно на професионалната отговорност на повечето лекари.

Изглежда, спасението е в демонополизацията на пазара за здравни осигуровки. Ако в страната се появи един поне толкова  свободен пазар за такива, колкото е свободен пазарът за зеленчуци, то Националната здравна каса ще бъде закрита или продадена, както бяха продадени ред други държавни монополи. Тогава ще научим дали сегашната цена на равнопоставеността, солидарността и споделената отговорност, равняваща се най-малко на 6% от две минимални заплати, съответствува на пазарната.

С потребителски поздрав:

(Личен подпис)