- Нане, като гледах по телевизоро тия дена комунягите как празнуваа девети септември, та се сетих, що ми разправяше дедо ми Вуте. - Кажи. - Некъде къде четиресе и трета требе да е било, одил дедо ми Вуте у гората по негови си некакви работи – я за дръвйе, я да крадне нещо. По едно време, бре, у шубрако гледа некакви двама. Ладно било, валело, та они били мокри и треперили като на голо свраче дупето. - Бре ора, рекнал им дедо Вуте, оти седите тука у студо и у мокротията? Оти се не приберете дома? - Не можеме, дедо – рекли они – ние сме шумкаре и требе те тука да чекаме девети септември. - Е оти ги чекате тия девети септември – па ги питал дедо Вуте.

© Александър Божинов*

- Он да дойде, че разбереш ти оти го чекаме ния.- рекли му ората, па му зели торбето и се скрили у шубрако.

- И после?

- После дойде девети септември и он разбра оти са мръзнали шумкарете у шубрако. Смазаа го от бой, едвам отърва кожата.

- Е оти па го биа, да ги у мурдарете баш?

-Оти му бил малко лебо у торбето и немало сиренье, та требало да национализирват кашкавало у мандрата, и оти имал десет овци.

- Мани, мани.

- Нане, мани ги шумкарете. Знаш ли как чели да си кръщават унуката на оня смотанио, Въсо, ако се роди женско де?

- Тц.

- Ая! Сещаш ли се оти?

- Тц.

- Оти между них била целата азбука. От А до Я демек.

- Па много длъго бре, Вуте.

- Оти да е длъго? Една женкя може като нищо да разръшка азбуката неколко пати. За мажове требе по-късо.  Да речем от У до Ю.

- Демек Ую. Леле Вуте, голема работа си. Ем мажко, ем шопско, ем некакси гордо и изправено ми се види.  Ама като говориме за деца, днеска срещам у прахта над торището твойо унук с онова име, дека започва на Вуте и завръшва на Зор.

- Мани, Нане, голем срам с това име. До некъде на менека, после от некъде натам на свакята.

- А бе, она твойта свакята, дека бая фаща окото, да се не ока Зорка? Като на Първановио булчето?

- Значи, гледай сега, такова, Вуте, они двете се именуват от различни  работи. Зорка на Първановио иде от съветското „осторожно“. Демек, Първановче, умната, щото внимателната, Зорка е зорка, нема значение, че нужнико ти е на дворо. Друго да не ти е! А на свакята Зора  иде от зор. Голем зор демек.

- Излиза, дека голем зор е видела женицата.

- Не бре Нане, свато е видел големио зор… Та от там унуко го кръстиа Вутезор. Я изпръво се опинях, викам, оно това име те препиня като камик и може да се пребиеш, дока го издумаш, ама после си рекох – па оно май си е баш таман.

- Та срещам язека унуко ти Вутезорчо, влачи една връв и некакси ногу съсредоточено я влачи, се едно как ти си пийеш от ракията. Викам му: „А бе, Вутезорчо, оти влачиш таа връв?“

- А он що?

- Он ме гледа некакво такова важно-важно и ми дума: „Па че я влачим та, нема да я бутам, я!“ Вуте, твоя кръв йе, че стане барем министър, ако не изварка по-напредека да стане нещо още  по-лошо.

- Язека помним макя ми, Бог да я прости, що ми думаше: „Вуте, каже, ти отпръво стани шоп, после сичко е лесно!“ Та тека и яз, станах отпръво шоп, и после видех, че друго по-лесно нема.

- Е па нема! Наздраве!

Сите шопе цунат по малко от ракийката, некак си така, со табието си, по шопски и вглъбено. Забелезал съм, шопето е най-вглъбено кога пие, кога руча и кога …лаже. През останалото време е  по-вглъбено, оти си мисли за Пена…..

- Вуте, да те питам, ти аресваш ли я Пена?

- Бре Нане, не си турай таралеж у потурите, не питай таквия работи.

- Добре де, да те питам, ти аресваш ли я Пена?

- Нане, да ти кажем, Пена е като цвеке. Сите я аресват, сите я миришат, обаче само ти си я кинеш.

- Ама отдалече ли я миришат, или от близко?

„Кой откъде може“, се носи из кръчмето, ама Нане е по-вглъбен некакси и не обръща внимание.

- Нане, па ти думам. Пена е като цвеке. Убаво цвеке се полива редовно. И сите му се радват.

- Ама сите ли го поливат?

- Абе оно цвекето, кога позасъхне, само си намери, кой да го поляе. Яз така знаем от сестра ти.

- Значи може и да не са сите.

- Нане, помниш ли какво беше се умрело у наше село, преди да доведеш Пена?

- Па помним та.

- Гледай съга: кръчмето пълно, на ората им светат очите като на мачки, сите мажове засукват мустаци, жените живнаа, дечурлига щъкнаа по прахта, и сичкото почна от ка дойде твоя Пена у село.

- Значи, Вуте, язека имам пълното право да ви се кандидатирам за кмет!

- Сакън, Нане, немой, голем конфуз че стане.

- Оти бре, Вуте?

- Оти едно е да гледаш по жената на Нане, наш човек си е, шоп, друго е по жената на кмето. Те тука, от сите, къде са у кръчмето, никой нема да посегне на жената на кмето. Загина ни селото, Нане, голема загуба че е, целокупна. На тебека и на Пена се крепиме, Нане, вервай ми!

- Убаво де, тогай кой че стане кмет?

- Па язека бре, Нане! Вече приказвах с твоя Пена, она че ми е на щабо най-отгорека.

- Вуте, че ти резнем язека и щабо, и щабурките даже, да знаеш. Викни съга по едно, че че декламирам много тънко. За Пена! И млъкнете, че ви изрезах  сите, от азбуките, та до…

НА ПЕНА!   Обарах я на Пена сите форми. Се дзверих у неземнио и лик. Кога я любим, кинем сите норми. И па останах Пенин ученик!   Бре, тоя нещастник Нане, клатат некак си занесено капи шопите, нищо човек, ама голем късмет извади. Па и цело село покрай него… Дай Боже на секи, а на назека, що му е отгоре… Шопска душа е блажена, кога бара чужда жена. А у шопско нема друга, като Нанева супруга! Бре! Сите прифанааме от Вуте това, тънкото и дебелото… - - - - - - * Илюстрацията дължим на удивителната колосална колекция от репродукции на българска графика, която ни предостави любезно удивителният физик Любомир Цонев - българският Индиана Джоунс

© Александър Божинов*