20-12-2004

Online от 1 юли 2002

 

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

 

20 декември 2004 13:50

Спасиха долмени от VІІ век преди Христа

Иван Чончев, село Оряхово, община Любимец, в. "Новинар-Юг"

Екип от археолози успя да спаси от разрушение 2 долмена с изключителна историческа стойност, станали обект на иманярски набези. Това оповести вчера ръководителят на експедицията Георги Нехризов [археолог в Хасковския исторически музей*]. По време на аварийната операция край Оряхово е било поискано съдействие от страна на полицията и общинските власти в Любимец. [Жителите на с. Оряхово в Сакар планина не за пръв път посягат да рушат долмени. Така например в градинката до Хасковския исторически музей аварийно е пренесен долмен от околностите на същото село, за да бъде спасен от разрушаване. Погледнете първия пътепис за трите градинарки от 2004 в сайта "Още инфо".]

Иманярите разкопали могилата с долмените и достигнали до задната плоча на мегалитния паметник. Те явно са имали намерение да я преместят, тъй като приготвили дървени лостове на няколко метра от погребалната камера. С намесата си археолозите осуетили техните планове. [Ако съдим по съдбата на долменната гробница в местността Мангъра до вр. Вишеград в Сакар планина – открита през 1998 и взривена през 2002 - археолозите само са отложили развръзката с няколко месеца или няколко години… Погледнете кореспонденцията ми от Сакар 2004 в сайта "Още инфо"] Трябваше да действаме по най-бързия начин, въпреки минусовите температури, обясни Нехризов. Той се обърнал за помощ към полицията и в продължение на 10 дни униформени охранявали историческия обект. През това време е била назначена специална комисия, която да анализира създалата се кризисна ситуация. Комисията взела решение за спешни разкопки на могилния насип. [И после – всичко ще остане беззащитно, за да дойдат иманярите и отчаяно да ровят, търсейки още находки. Като се наситят, ще разрушат долмените – както е станало в м. Мангъра!]

Според досега извършените проучвания долмените са много добре запазени и датират от VІІ в.пр.Хр. В централната гробница и около нея археолозите открили останки от череп и човешки кости, парчета от керамика, както и бронзова фибула за закопчаване на хитон, напомняща безопасна игла. Откритите находки дават основание на учените да предполагат, че погребаните траки в долмена са имали висок социален статут.

Интервю с Георги Нехризов

Какво Точно открихте в долмените, г-н Нехризо

- Паметникът има много точен паралел и можем да кажем, че това е най-добре запазеният долмен в Сакар, подобен на този при тополовградското село Хлябово [Става дума за доскоро единствения изцяло запазен долмен в България, а именно за двукамерния долмен в местността Бялата трева, на границата между землищата на селата Българска поляна и Хлябово, върху десния бряг на р. Доган дере, т.е. Соколица. Той е описан подробно от експедициите на проф. Ал.Фол в

Георги Нихризов

книгата “Мегалитите в Тракия”, Част І, изд. на БАН, С 1976. Може да погледнете и репортажа ми от Сакар от 2003 в сайта "Още инфо"] Проникнахме доста навътре и установихме, че дори и детайлите съвпадат. Първо, има оформена фасада, пред която са открити следи от поменални обреди. След фасадата следва преддверие към камерата, което при хлябовския долмен е добре запазено, а тук липсват две плочи и покривната. Самата гробна камера по размери и по начин на изграждане е абсолютно идентична с тази в Хлябово.

Имаме две дълги плочи, които обхващат две тесни къси – задната и входната. Входната е с изсечен отвор, с долна правоъгълна част с жлеб отвън, което значи, че входът е бил затворен с каменна плоча. Поне така предполагаме. Пространството между страничните плочи и късите е уплътнено с каменни клинове. Интересното на долмените в Оряхово и Хлябово е, че те са със съставни стени, т.е. страничните стени не са с по една плоча, а с повече. Това са сложносъставни долмени , еднокамерни, с преддверие и развита фасада. В могилата западно от първия открихме още един долмен, но той е със значително по-малки размери. [Според цитираната книга под редакцията на проф. Ал.Фол в местността Бялата трева също има два долмена – един голям, двукамерен, изключително добре запазен и на стотина метра от него друг малък, еднокамерен, но днес вече доста разрушен.].

Какви са вашите очаквания за крайния резултат от разкопките?

- Очакваме това да бъде един от най-атрактивните паметници от тази епоха. Може да бъде включен в туристическите маршрути на трите общини – Любимец, Ивайловград и Маджарово [А защо не 4 - и Тополовград? Да не би защото Любимец, Ивайловград и Маджарово са към Хасковска област, а Тополовград е в бившия Ямболски окръг, т.е. в днешната Бургаска област? Нима можем да делим мегалитите по области? Погледнете репортажи 2 и 3 за пътуването ми по Източните Родопи с трите градинарки в сайта oshte.info]. Мегалитните паметници или долмените са съсредоточени само в Югоизточна България – Странджа, Сакар и малко в Източните Родопи. Това ще бъде един от най-добре изследваните паметници. Ние смятаме да продължим проучването догодина. През 2005-а ще проучим изцяло могилния насип, за да изясним всички структури и историята на натрупването на тази могила. Отсега, обаче, можем да посочим, че долмените край с. Оряхово са били изградени през VІІ в. пр.Хр. В периода на най-ранното образуване на тракийската държава този паметник вече е съществувал. Почитането на това място, извършването на ритуали, свързани с погребения в него, продължава със сигурност поне 3-4 века. Най-късните материали, които открихме, датират от втората половина на ІV в.пр. Хр. [Това е изключително важно сведение! В периода V-ІІ век пр. Хр. по земите на Одриското царство да се появяват гробници, строени по нова, заета отвън (Елада, Персия) дребномодулна технология - зидария от каменни блокчета или тухли. Но откритието на Г. Нехризов показва, че старата мегалитна долменна традиция не е била изоставена изведнъж, не е била заместена веднага и повсеместно от новата! Да не забравяме, че от ІV век пр.Хр. се датират грандиозните зидани храмове в Четиньова могила (край Старосел) и в могилата Голямата косматка (край Казанлък)! В последната Георги Китов откри бронзовата глава на великия тракийски цар Севт ІІІ, царувал през ІV векпр.Хр. и основал град Севтополис, недалеч от днешния Казанлък!]

- - - - - -

* Курсивираните пояснения в скобите са от Любомир Цонев

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо