|
Екип от
археолози успя да спаси от разрушение 2 долмена
с изключителна историческа стойност, станали
обект на иманярски набези. Това оповести вчера
ръководителят на експедицията Георги Нехризов
[археолог в
Хасковския исторически музей*].
По време на аварийната операция край Оряхово е
било поискано съдействие от страна на полицията
и общинските власти в Любимец.
[Жителите на с.
Оряхово в Сакар планина не за пръв път посягат
да рушат долмени. Така например в градинката до
Хасковския исторически музей аварийно е пренесен
долмен от околностите на същото село, за да бъде
спасен от разрушаване. Погледнете
първия пътепис за трите
градинарки от 2004 в сайта "Още
инфо".]
Иманярите
разкопали могилата с долмените и достигнали до
задната плоча на мегалитния паметник. Те явно са
имали намерение да я преместят, тъй като
приготвили дървени лостове на няколко метра от
погребалната камера. С намесата си археолозите
осуетили техните планове. [Ако
съдим по съдбата на долменната гробница в
местността Мангъра до вр. Вишеград в Сакар
планина – открита през 1998 и взривена през 2002
- археолозите само са отложили развръзката с
няколко месеца или няколко години… Погледнете
кореспонденцията ми от
Сакар 2004 в сайта "Още инфо"]
Трябваше да действаме по най-бързия
начин, въпреки минусовите температури, обясни
Нехризов. Той се обърнал за помощ към полицията
и в продължение на 10 дни униформени охранявали
историческия обект. През това време е била
назначена специална комисия, която да анализира
създалата се кризисна ситуация. Комисията взела
решение за спешни разкопки на могилния насип.
[И после – всичко
ще остане беззащитно, за да дойдат иманярите и
отчаяно да ровят, търсейки още находки. Като се
наситят, ще разрушат долмените – както е станало
в м. Мангъра!]
Според досега
извършените проучвания долмените са много добре
запазени и датират от VІІ в.пр.Хр. В централната
гробница и около нея археолозите открили останки
от череп и човешки кости, парчета от керамика,
както и бронзова фибула за закопчаване на хитон,
напомняща безопасна игла. Откритите находки
дават основание на учените да предполагат, че
погребаните траки в долмена са имали висок
социален статут.
|
Интервю с Георги Нехризов
Какво Точно
открихте в долмените, г-н Нехризо
- Паметникът има
много точен паралел и можем да кажем, че това е
най-добре запазеният долмен в Сакар, подобен на
този при тополовградското село Хлябово
[Става дума за
доскоро единствения изцяло запазен долмен в
България, а именно за двукамерния долмен в
местността Бялата трева, на границата между
землищата на селата Българска поляна и Хлябово,
върху десния бряг на р. Доган дере, т.е.
Соколица. Той е описан подробно от експедициите
на проф. Ал.Фол в
|
 |
|
Георги Нихризов |
книгата
“Мегалитите в Тракия”, Част І, изд. на БАН, С
1976. Може да погледнете и
репортажа ми от Сакар от
2003 в сайта "Още инфо"]
Проникнахме доста навътре и установихме, че дори
и детайлите съвпадат. Първо, има оформена
фасада, пред която са открити следи от поменални
обреди. След фасадата следва преддверие към
камерата, което при хлябовския долмен е добре
запазено, а тук липсват две плочи и покривната.
Самата гробна камера по размери и по начин на
изграждане е абсолютно идентична с тази в
Хлябово.
Имаме две дълги
плочи, които обхващат две тесни къси – задната и
входната. Входната е с изсечен отвор, с долна
правоъгълна част с жлеб отвън, което значи, че
входът е бил затворен с каменна плоча. Поне така
предполагаме. Пространството между страничните
плочи и късите е уплътнено с каменни клинове.
Интересното на долмените в Оряхово и Хлябово е,
че те са със съставни стени, т.е. страничните
стени не са с по една плоча, а с повече. Това са
сложносъставни долмени , еднокамерни, с
преддверие и развита фасада. В могилата западно
от първия открихме още един долмен, но той е със
значително по-малки размери.
[Според цитираната книга под
редакцията на проф. Ал.Фол в местността Бялата
трева също има два долмена – един голям,
двукамерен, изключително добре запазен и на
стотина метра от него друг малък, еднокамерен,
но днес вече доста разрушен.].
Какви са вашите
очаквания за крайния резултат от разкопките?
- Очакваме
това да бъде един от най-атрактивните паметници
от тази епоха. Може да бъде включен в
туристическите маршрути на трите общини –
Любимец, Ивайловград и Маджарово
[А защо не 4 - и
Тополовград? Да не би защото Любимец,
Ивайловград и Маджарово са към Хасковска област,
а Тополовград е в бившия Ямболски окръг, т.е. в
днешната Бургаска област? Нима можем да делим
мегалитите по области? Погледнете
репортажи 2 и 3
за пътуването ми по Източните Родопи с трите
градинарки в сайта oshte.info].
Мегалитните паметници или долмените са
съсредоточени само в Югоизточна България –
Странджа, Сакар и малко в Източните Родопи. Това
ще бъде един от най-добре изследваните
паметници. Ние смятаме да продължим проучването
догодина. През 2005-а ще проучим изцяло могилния
насип, за да изясним всички структури и
историята на натрупването на тази могила.
Отсега, обаче, можем да посочим, че долмените
край с. Оряхово са били изградени през VІІ в.
пр.Хр. В периода на най-ранното образуване на
тракийската държава този паметник вече е
съществувал. Почитането на това място,
извършването на ритуали, свързани с погребения в
него, продължава със сигурност поне 3-4 века.
Най-късните материали, които открихме, датират
от втората половина на ІV в.пр. Хр.
[Това е
изключително важно сведение! В периода V-ІІ век
пр. Хр. по земите на Одриското царство да се
появяват гробници, строени по нова, заета отвън
(Елада, Персия) дребномодулна технология -
зидария от каменни блокчета или тухли. Но
откритието на Г. Нехризов показва, че старата
мегалитна долменна традиция не е била изоставена
изведнъж, не е била заместена веднага и
повсеместно от новата! Да не забравяме, че от ІV
век пр.Хр. се датират грандиозните зидани
храмове в Четиньова могила (край Старосел) и в
могилата Голямата косматка (край Казанлък)! В
последната Георги Китов откри бронзовата глава
на великия тракийски цар Севт ІІІ, царувал през
ІV векпр.Хр. и основал град Севтополис, недалеч
от днешния Казанлък!]
- - - - - -
*
Курсивираните пояснения
в скобите са от Любомир Цонев |
