Използваното ядрено гориво (употребява се също и русизмът отработено ядрено гориво) е изключително опасно вещество. Освен че е опасно със самата си радиоактивност, която е много силна, някои от съставките му са и химически отрови, смъртоносни в много малки дози. С подобна отрова, радиоактивен полоний (или по-сложна радиоактивна смес – бел. ред.), изглежда, е отровен и покойният Литвиненко.

Използваното ядрено гориво, както и да прецизираме термините, е отпадък от производството на енергия и е радиоактивно. То е смес от радиоактивни изотопи на различни елементи с различен период на полуразпадане, но се приема, че радиоактивността му е опасна за човека и околната среда в продължение на 15-25 000 години. 

Това му качество поставя много остро въпроса за неговото съхранение. Трябва да подчертаем, че този въпрос досега не е решен дори на теоретично равнище. Първоначалната обработка на тези отпадъци обикновено включва заливането им в блокове от труднотопимо стъкло, които в последствие се съхраняват на подходящо място. Бедата е в това, че при всяка радиоактивност се отделя топлина и складираното гориво трябва непрекъснато да се охлажда, защото иначе повишаващата се температура ще разруши съдовете, в които то се намира, и в крайна сметка ще доведе до разпиляването му в околната среда. С други думи, съхраняването на използваното гориво си е чист производствен процес.

Никой не може да си представи производствен процес, който е планиран и организиран да се осъществява непрекъснато през следващите двадесет и пет хиляди години. Затова идеите за решаване на проблема се движат в диапазона от просто неподходящи до налудничави. Някои предлагат контейнерите с гориво да се потапят в морето, което е престъпление откъдето и да го погледнеш. Предлага се те да се складират дълбоко в земята в несеизмични зони и на места без достъп на подпочвени води, например стари солни рудници. (Но и в този случай проблемът с отвеждането на топлината остава.) Има идея те да бъдат изстрелвани в космоса извън Слънчевата система. (Като оставим настрана стойността на подобно решение, винаги остава вероятността за неуспешно изстрелване и последващо масивно заразяване на голяма площ.) Френското списание “Сианс е ви” навремето сериозно лансираше идеята да се впрегне на работа по въпроса религията. Тъй като религиите са най-дълготрайното човешко творение, списанието предлагаше да се основе култ (как ли става това?), жреците на който да се грижат за погребаните отпадъци през хилядолетията. Само че и жреците трябва да ядат. Какво ще стане с тях, когато цивилизацията рухне?

Всичко това трябва да имаме предвид, когато говорим за цената за съхраняването на използуваното ядрено гориво. Официално се поддържа убеждението, че тя -  както и цената за погребване на изработилата проектния си срок АЕЦ, се включва в цената на електрическата енергия, произведена от тях. В действителност тази цена, дори за краткия срок, в който работи АЕЦ, е неизвестна величина. Едно време Съветският съюз приемаше обратно използуваното гориво с удоволствие. Правеше от него атомни бойни глави. После нуждата от такива глави намаля и той го приемаше с неудоволствие. Сега Русия изобщо не го иска.

Има страни, които приемат такова гориво срещу огромни суми, при това за определен срок. Тези суми постоянно растат. Кой може да каже какви ще са те след десет години? Използуваме това число, защото в икономиката обикновено не се правят инвестиции със срок на възвръщаемост над десет години. А двадесет и пет хиляди години от икономическа гледна точка са равни на безкрайност. Всяка число, умножено по безкрайност е пак безкрайност. Следователно общата стойност на тези отпадъци ще е безкрайно голяма.

Икономиката не борави с безкрайности. Ние ще прехвърлим решаването на проблема, а следователно и изплащането на тази сума, на бъдещите поколения. Ще им подхвърлим горещия картоф, който, при това, ще става все по-горещ. Това се нарича експлоатация на бъдещето. Ние изяждаме част от бъдещето на идващите след нас. Така става, когато технократите получат повече  власт, отколкото би трябвало да имат.

Помнете как от най-високо равнище ви уверяват, че АЕЦ Белене ще струва два, три или четири милиарда. Това не е стойността й. Това е сумата, върху която тези хора са предвидили да вземат комисионни. Перспективата пред един възрастен технократ, участвуващ във вземането на правителствени решения, е средно петнадесет, нека бъдат двадесет години живот. За какво му е да мисли за по-нататък? Нали останалото, както знаем, е мълчание?

Още инфо:

НЕ на руска АЕЦ в Белене с пари на българските данъкоплатци!, български граждани

БелеНЕ! Протестна декларация по повод резултата от "конкурса" за изпълнител на нова АЕЦ, Екогласност

Риторични въпроси  към Руски Овчаров, Иван Ибришимов

БелеНЕ!, Демократи за силна Българий

Радиоактивните отпадъци: Прецизиране на термините,Любомир Цонев

Търгът за "АЕЦ-Белене" трябва да бъде прекратен веднага, Петко Ковачев

Проектът "АЕЦ-Белене" и световната практика, Георги Касчиев

АЕЦ-Белене - голямата далавера на отиващото си правителство, Веселин Кандимиров

Ненужната ядрена играчка, Мартин Димитров

Перу, АЕЦ-Белене и резултатите от мегаломанските проекти, Георги Ангелов, Институт за пазарна икономика

Пак: Атомната енергетика е вредна за психическото здраве на българина, Любомир Данчев

Нова фаза в дебата по повод АЕЦ "Белене", Институт за пазарна икономика

Ядрени илюзии, Институт за пазарна икономика

Защо ни е втора атомна и кой трябва да обьяснява, Георги Стоев, Industry Watch

Референдум, но за АЕЦ "Белене", Институт за пазарна икономика

Ще строят АЕЦ-Белене напук на здравия разум

АЕЦ, или коя е официалната религия в България, Божидар Маринов