ОЩЕ

10-09-2002

21  юни 20024Границата на разграничаването

овото ръководство на СДС обяви, че над никого няма на разтваря политически чадър и че само съдът може да посочи дали е имало корумпирани управленци от средите на партията. Нещо повече, съвсем естествено е СДС да се разграничи от онези, които бъдат уличени от съда в каквито и да било далавери или престъпления, и това би било не само естествена, но и почтена, принципна, навременна и демократична позиция. Само един кусур има. Живеем в неестествени, непочтени, безпринципни и дори подли времена, които все повече ни отдалечават от демокрацията. Не само защото живковизмът и неговите белосани, червосани и напудрени призраци се завръщат в царското ни ежедневие, за да се присмеят на демократичните наивници с просташко-веселия си Тошов кикот.

е само защото суперглавният суперсекретар Бойко Борисов похвали Тошо, че бил построил две Българии, и укори тези, които не проявявали достатъчно признателност към чутните му дела на бившия му работодател.   

е само защото Държавна сигурност отново си възвръща всички икономически и обществени позиции, а нейните агенти, доносници и офицери заемат централно време в националните медии, за да учат хората на политика и нравственост.

 не само защото продажни вестникари охотно разпространяват поръчкови митове и легенди за казарменото щастие на социалистическия строй, сподобил българското племе с луканка, с ракия по 50 стотинки и други такива величави цивилизационни достижения. И не защото Симеоновото управление направи възможни опитите за реабилитация на сталинския измекяр Георги Димитров.

еставрацията на миналото е много по-дълбока и същностна. Сакс-Кобурггота и неговите придворни привнесоха в българския обществен живот толкова много лъжа, демагогия, популизъм и непочтеност, че направиха възможни политически изяви и изказвания, звучащи като ехо от най-мракобесните времена на Сталин, Берия и Димитровския народен съд.

мил Кошлуков например съвсем чистосърдечно, неприкрито и безсрамно си призна, че царското мнозинство е загубено, ако не вкара в затвора някой от бившите управляващи. Разбира се, това вкарване в затвора няма нищо общо с независимостта на съдебната власт, със справедливостта и с демокрацията. Само във фашистките и комунистическите държави, а също и в някои страни от Третия свят, за които имаме съвсем пресен пример, изпълнителната власт си позволява да влияе върху съда и да обявява предварително кои са виновни и кои трябва да отидат в затвора. Кошлуковите изцепки не са само случайни подмятания на невротизиран или фашизиран юноша. Те могат да намерят основание още във фамозните предизборни обръщения на Кобурггота. Те могат да бъдат подкрепени и от парламентарното мнозинство, което вече намери няколко хитровати начина да заобиколи законите и конституцията на България. Те вече намериха подкрепа сред част от така наречените интелектуалци, които си останаха с разбиранията на препитаващата се около Живковата трапеза работническо-селска интелигенция. Те могат да бъдат горещо одобрени и от неизкушените в демократични порядки народни маси, както вече се е случвало в казармените периоди на комунистическата история. Но дори, от срам пред Европа, новите властници да не стигнат до открити съдебни изстъпления, те поне ще се опитат да отложат края си с кошлуковско-гьобелсова пропаганда.

ащото вече настъпи време за сравнение не само между предизборните лъжи на царедворците и горчивите истини на днешния ден, но и между днешното управление и управлението на ОДС. А такова сравнение не е никак изгодно на Кобурггота и неговите юпита. Защото могат да си припомнят хората, че “лошият Муравей” например не само натрупа паричен резерв, но намираше начини за редовно и несимволично увеличение на пенсиите и заплатите. Могат да смислят, че толкова хулената приватизация доведе все пак България до икономически растеж, надминаващ този на най-напредналите европейски държави. Могат да се досетят, че ОДС привлече инвестиции, за които днешните самохвалковци могат само да мечтаят. Та за да не се стига до такива сравнения, предишното ръководство на СДС трябва да бъде всекидневно и всекичасно оплювано по всички възможни поводи, от всички възможни рупори и по всички възможни начини, а най-вече чрез доноси до прокуратурата и влачене по съдилищата. И ако лъжата, че управлението на ОДС е било провал, се повтори толкова пъти, че стане истина, царят и неговите придворни ще се задържат на власт още някоя и друга година, преди да бъдат пометени от социалистите. А ако СДС в иначе обяснимия си и естествен стремеж към разграничаване от набедените в корупция с мълчание или със самоубийствено бездействие позволи да се превърне в съучастник в тази лъжа, партията ще изчезне, както изчезнаха други реформаторски партии в Източна Европа. Затова разграничаването от предишното управление и от предишното ръководство на СДС трябва да има граница. Тя е точно там, където започват клеветите, лъжите, подлостта и мракобесието на новите властници.

От същия автор:

27 юни 20024Другото мнение е възможност, възможността е избор, изборът е свобода

29 юни 20024Кой е премиерът на република България?

4  юли 20024 Жълтата приватизация: дързост, творчество, красота

20 август 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените

1 септември 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените 2

1 септември 20024 Защо затъва СДС

9 септември 20024 Големият зиг-заг на историята

10 септември 20024 Как Бойко Борисов помага на престъпниците