ОЩЕ

10-09-2002

27  юни 20024Другото мнение е възможност,

възможността е избор,

изборът е свобода

онцерт в музея “Земята и хората“. Непозната на широката публика пианистка свири Моцарт. Слушателите са цифром 8 души. Словом те са също са толкова. Осем души. В същото време широката публика е на други концерти. На Кондьо, Мишо Шамара или Слави Трифонов. Слушателите примерно са цифром 8 000 души. Словом също толкова, че дори и повече. Осем хиляди, десет хиляди, петнайсет хиляди.

ли пък двайсет хиляди.  

олкова яка, маняшка, страхотна и велика е тяхната музика, че на някои от тези концерти девойчета припадат от естетически възторг. Други пък умират в блъсканицата. Великите певци и музиканти печелят. Мишо Шамара вече ще става милионер, май. Би могъл да си купи вестник "Демокрация ". Издал е хиляди или милиони компакт дискове със своите парчета. Трифонов също.  

окато броят на дисковете с клавирна музика на Моцарт, които се продават в България, е цифром 0. Словом нула. Нито един. Ниенте, нотинг. Йок Моцарт. Бах също. Нито един диск на Бах. Цифром 0. Йок Бах. Има техни клавири само в сборни дискове. Съвсем друго е положението с Бетовен. На пазара има цели два (цифром 2) диска с творби на Бетовен.

ова е съвсем естествено и много лесно обяснимо. Бах, Моцарт и Бетовен са бездарници. От всеки техен диск производителят или търговецът би изгубил най-малко два лева. Ако пък ги произведе масово, би изгубил милиони. А дори и да не са чак толокова бездарни тия тримата, то ясно е, че народът не ги ще. Народът си ще Мишо, Кондьо и Слави. А глас народен, както се знае, глас Божи. Класическата музика е обречена. Няма място за нея в съвременна България. Тя трябва да се закрие.

рябва да се закрият също Гогол, Чехов, Йовков, Тургенев и Достоевски. Защото народът вече им е дал много точна оценка. Гогол върви по педесе стинки парчето. Книгата тоест. Цифром 50 стотинки. В стари кашони. Чехов и Тургенев също. Съвсем друго е положението с Йовков. Неговата повест “Жетварят“ се продава за цял един лев словом. Цифром 1 лев. Също толкова струва и “Бесове“ на Достоевски. В стари кашони. Ако има кой да ги купи. Ама няма кой. Затова те не се преиздават. Защото от всяко ново издание на подобни бездарници издателят би изгубил хиляди и милиони левове. Те всъщност може и да не са чак толкова бездарни, колкото изглеждат в кашоните, ама народът не ги ще. Народът ще други. Той си пада по вестник "Труд", макар, че е по-скъп от Достоевски, Чехов и Йовков. Народът си пада по Карбовски, Трифонов, порно и розови романи. А глас народен, както се знае, глас Божи.

азбира се,  писанията във вестник “Демокрация” не могат да се сравняват нито по величие, нито по бездарие с творбите на старите майстори. Но този вестник “Демокрация“ може да се нареди до тях и да се съпостави с тях по едно особено, присъщо единствено и само на страните от третия свят качество. Липсата. Нямането. Отхвърлянето. Закриването. Защото:

Страна, в която клавирен концерт на Моцарт се посещава само от осем души, е страна от третия свят. Тя е бавноразвиваща се страна.

Страна, в която Тургенев, Чехов и Достоевски не се преиздават, е страна от третия свят. Тя е бавноразвиваща се страна.

Страна, в която глупостта, пошлостта и наглостта се обявяват за Божи добротетели, е страна от третия свят. Тя е бавноразвиваща се страна.

Страна, в която няма нито едно научно-популярно списание или предаване, но има стотици астролози и екстрасенси, е страна от третия свят. Тя е бавноразвиваща се страна.

о всички тези признаци България е страна от третия свят. По икономически показатели също. Но има все пак нещо, по което тя се различаваше от бавноразвиващите се страни. Нещо, което вдъхваше някаква надеждица за европейското й бъдеще .

 бавноразвиващите се страни и страните от третия свят няма опозиционни вестници. Нещо повече. В тях няма опозиционни медии. Всичи радиа, телевизии, вестници, мегафони, рупори и радиоточки хвалят царя, султана, генерала, дивана, диктатора, вожда, трибуна, народния водач, или който там се е самоназначил, или е бил избран за изразител на народната воля.

сички споделят едно единствено, натрапено от идеологическите монополисти мнение. То става глас народен и се превръща в глас Божи. Всеки, който не приглася на народния, Божия, царския, султанския и диванския глас бива низвергнат охулен, забранен, обявен за национален предател и закрит.

ака е в страните от третия свят. Там няма алтернатива. Няма друга възможност. Няма друг избор. Няма и свобода.

атова се закрива не само и просто вестник “Демокрация”. Закрива се една възможност и един друг избор. Изчезва едно от малкото неща, по които все още се отличаваме от бавноразвиващите се страни от третия свят.

е е вярно, че в цивилизованите страни политическите вестници са на изчезване. Та нима не се знае, че “Фигаро”, например е десен вестник, че "Монд" е лявоориентиран политически, че "Орор" е съвсем десен, а "Либерасион" крайно ляв. Така е във Франция, така е и в другите европейски стрнани. А нима не се знае, че повечето наши вестници не само са силно пристрастени политически, въпреки маскировката си, но обслужват съвсем неприкрито  користни, корпоративни и лични интереси. В европейските страни вестниците покриват целия политически спектър. И всички разбират, че когато един политически вестник изчезне, изчезва едно политическо представителство. Когато изчезне едно политическото представителство обаче, с него не изчезва и неговият носител. А когато този носител, независимо дали е само един човек, група хора или пък хилядно множество, бъде лишен от политическото представителство, той посяга към своята саморъчно издялана бомба. В преносния или в буквалния смисъл на думата. Тя винаги може да бъде хвърлена срещу обществото. Като безразличие в най-добрия случай. Но и като смяна на демокрацията с други политически системи.

ова трябва да разберат всички хулители, плювачи, зложелатели и прочее тъпанари, които злорадстват от закриването на вестника или пък го намират за съвсем естествено. А пък ръководителите на СДС просто трябва да забравят думите “вестник  Демокрация се закрива“. Могат да кажат само “Не можахме да спасим вестника“. Толкоз. “Демокрация“  може единствено и само да се спасява, не да се закрива.

узиката на Моцарт, Бах и Бетовен може само да се спасява, не да се забравя. Когато тя няма достатъчно слушатели, просто се намират фондации, дарители и спонсори, които помагат на музикантите и издателските къщи да предадат музиката им на бъдещите поколения като цивилизационно достижение. Защото феновете на Шамара, Кондьо и Трифонов растат, развиват се и все някой ден могат да се заслушат в творбите им. Дори и да не се заслушат, те трябва да имат тази възможност. Ако от музиката им не е останало само писукането по мобифоните на мутри и шоумени. Прекрасната повест на Йовков “Жетварят” рано или късно трябва да бъде преиздадена, въпреки че не е печеливша. Тази повест, както и творбите на други непечеливши творци са цивилизационни достижения. Те трябва да бъдат спасени.

естник “ Демокрация” също е цивилизационно достижение на българското общество. Защото в цивилизованите и демокритични страни другостта, различието, алтернативата, опозицията, мнението на малцинството са изключително ценни. Още по-ценни са те за днешна България, която все по-често се връща към блатото на комунистическата мисловност и тошовото плиткоумие. Защото другото мнение е възможност, възможността е избор, а изборът е свобода. Пък и хората в България все ще разберат някога, че фициозните брътвежи, ченгесарските манипулации, злобните клевети, царските локуми, ширещата се пошлост и шаячната правда, представена като глас Божи, не водят към Европа, а към задния двор на Азия. Могат да потърсят истината в другото, в различното, носител на което засега е единствено вестник "Демокрация". Хората трябва да имат тази възможност.

ък ако не се възползват от нея, така било писано. Никой не е рекъл, че непременно пък трябва да ставаме европейци. И без това Гюнтер Ферхойген вече намекна, че по-рано от 2007-ма година в Европа няма да влезем. Това означава, че може да влезем и през 3008. А може и никога. Лошо нема. Пак ще си оцелеем, макар и като бавноразвиваща се страна от третия свят.

От същия автор:

21 юни 20024Границата на разграничаването

29 юни 20024Кой е премиерът на република България?

4  юли 20024 Жълтата приватизация: дързост, творчество, красота

20 август 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените

1 септември 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените 2

1 септември 20024 Защо затъва СДС

9 септември 20024 Големият зиг-заг на историята

10 септември 20024 Как Бойко Борисов помага на престъпниците