ОЩЕ

10-09-2002

29 юни 20024Кой е премиерът на република България?

ой е премиер на република България? Онези, които се предоверяват на официозната информация и се плъзгат по повърхността на явленията, биха отговорили след кратък размисъл и известно колебание , че премиер на България е господин Симеон Сакс Кобургготски. Колебанията при този отговор са неизбежни, доколкото все още не знае като какъв точно бе избран Сакс Кобургготски - като цар, като месия, като прокурор, като премиер, като дядо Коледа, раздаващ незабавни и несимволични пенсии, или просто като неясен обект на желанията. Размишляващото малцинство, обаче, което се осмелява да поеме бремето на умствени усилия надхвърлящи ограничеността на полуфабрикатните мнения и пошлостта на вестникарските податки, в своя стремеж да надзърне зад привидностите, непременно ще стигне до неочакваното, но естествено заключение , че премиер на България беше и продължава да бъде Иван Костов.

нае се, че министър – предедателят, по конституция заема най-отговорната длъжност в Република България. Затова носи и най-голямата отговорност. Министър- председателят, който носеше отговорност за всичко по време на своето управление и продължава да носи отговорност за почти всичко и след своето управление се нарича Иван Костов. Костов и правителството на ОДС носеха отговорност и за увеличеното с десет стотинки олио, което медиите нарекоха мазна криза, и за сезонното поскъпване на доматите, и за приватизацията, и за увеличените не с 60, а само с 20 процента заплати, и за безработицата, и за свлачищата по черноморието, и за корупцията, и за изкупните цени на пшеницата, а също и за това, че натовската ракета е паднала в Горна баня.   

огато управляваше ОДС един ватман уби колежката си, тъй като тя не откликнала на любовните му въжделения по очаквания от него начин. Всички ватмани караха няколко дена със запалени фарове, възмутени, ако не от това, че Костов и неговото правителство не са в състояние да подпомогнат взаимността на любовните отношения в условията на демокрация и валутен борд, то поне от това, че не са осигурили на гражданите необезпокоявано от любовни буйства и убийства трудово ежедневие. Още по-голямо беше възмущението на обществото когато пиян полицай застреля девойка, а върхът на гражданските бунтове и търсенето на отговорност от управляващите дойде след като психично болна жена уби детето си. Тогава Народното събрание бе обсадено от таксиждиите, тогава лично премиерът на република България излезе пред гражданите, за да отговаря за действията на правителството, тогава Националното телевизия добросъвестно и на живо отразяваше събитията, а Националното радио предоставяше микрофоните си единствено и само на онези , които искаха незабавната оставка на Костов. Тогава…

огава България си имаше премиер, Национална телевизия, нещо което наподобяваше Национално радио и най-вече граждани. Сега, по време на на симеоновото управление подобни събития са невъзможни. И да се случат няма да има кой да ги отрази. Националните медии се превърнаха в “ На негово величество медиите “. Преди половин година пиян военен застреля младеж, но никой не се впечатли. После невинни девойчета загинаха в дискотека, сержант прегази войниче, обществото започна, най-после, да си задава въпроси за отговорността и стигна до загадъчно-художествения извод, че виновни сме всички ние. С едно величаво изключение, обаче. Фамозният господин Сакс Кобургготски. Той не е виновен за нищо и за нищо не е отговорен. Тъкмо поради това в дните на всенародна покруса от смъртта на девойчетата, фамозният господин отиде да си празнува коледата в Испания. Че защо да не зареже сънородниците си, вместо да ги утешава, след като за нищо не е виновен и за нищо не носи отговорност. Ще си минат гражданите без премиер по Коледа, пък и по всяко друго време. Още повече, че те вече не са никакви граждани, а поданици, а поданиците не се възмущават, нито търсят отговорност.Те се омайват, възхищават се, ръкоплещат и се прекланят. Те не могат да си представят такова величествено нещо като Симеон Сакс, че и Кобургготски отгоре, да се изправи пред тълпа псуващи и викащи таксиджии, за да им обяснява каквото и да било. С такива долнобпробни неща могат да се занимават само премиерите на републиката. Кобурггота е нещо друго, нещо възвишени и изискано. То е призвано да баялдисва някъде из таинствените си чертози и да мисли за народа. Какво точно мисли и най-вече какво е измислило за народа това възвишено нещо, никой не знае и никой не се интересува, най-малкото пък народа.

урналистите, чиято професия е да питат, бързо взеха пример от този, чиято професия е да отговаря. Като резултат се възцари мълчанието със съответните му господари, роби, риби, шарани и мехурчета. Мина времето, когато, насъсквани от своите работодатели, репортерки и репортерчета от всички медии с горда палавост кръжаха около властниците, задъхано поставяха патетичния въпрос "кой ще си поеме отговорността"и самовлюбено се опиваха от собствената си значимост и гражданска доблест. Сега, през новото време , надлежно обучени от своито работодали, те плахо пристъпват около господаря на мълчанието и примирени със собствената си незначителност с примерно чинопочитание приемат измъчената му словоплетка за някакъв вид отговор, без да го затрудняват с допълнителни въпроси. И правилно.Той няма да отговори. Той е безотговорен. Той не отговаря нито за зрелищните провали в приватизацията, нито за рязкото спадане на инвестициите, нито за тайното погазване на законите, най-малкото пък за неизпълнените обещания. Той отговаря само за невижданите си успехи. Но дори и за тях не отговаря, тъй като никой не ги е виждал. За всичко това отговорност носят, разбира се, Иван Костов и неговото правителство. Защото оставил мини по царските друмища, скелети във финансовите им гардероби и жълтеникави недомисилия в гащите им. Съвсем наскоро царски министър обвини Костов за летните пожари, оня ден жълт депутат го обвини за фалита на здравната каса и дори за вирусните инфекции.А пък Костов мълчи. Това, дразни, безпокои и дори вбесява поданиците.

дна година мина вече откак Симеон е на власт, една година Костов мълчи, отдавна трябваше да бъде забравен и въпреки това не минава ден без Трифонов да го охули в шоуто си, а пък жулналистите в писаниците си. Никой не се безпокои, нито се дразни от мълчанието на премиера Симеон Сакс Кобурготски. Сякаш той не е премиер.Затова пък всички обсъждат и заклеймяват мълчанието на Костов. Изглежда дъбоко някъде из подмолите на масовото подсъзнание се е затлачило гузноватото желание той да се върне и отново да си поеме отговорността, но този подзъзнателен порив тутакси се отхвърля от необяснимо злобното желание да му се намери там някаква далавера, да му се припише нещо, че да го вкарат най-после в затвора, за да убеди мнозинството сомото себе си, че не е, не е пък, никак не е, ама въобще не е пък сбъркало като е избрало тоя фанфарон Кобурггота на неговото място.

От същия автор:

21 юни 20024Границата на разграничаването

27 юни 20024Другото мнение е възможност, възможността е избор, изборът е свобода

4  юли 20024 Жълтата приватизация: дързост, творчество, красота

20 август 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените

1 септември 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените 2

1 септември 20024 Защо затъва СДС

9 септември 20024 Големият зиг-заг на историята

10 септември 20024 Как Бойко Борисов помага на престъпниците