ОЩЕ

26-09-2002

от авторите

на "Демокрация"

Online от 1 юли 2002

>>Детонация

Иво Беров

10  септември 20024 Как Бойко Борисов

помага на престъпниците

 

или как се разпада държавността

В

 това ново време, дето ни сполетя, човек да не посмее и да се пошегува вече. Хумористичното писание “Бойко Борисов и хамама на обречените 2“ завършва със следната шеговита реклама:

“Гледайте и трета част на “Бойко Борисов и хамама на обречените“, в която генералът от главен секретар на службите става техен генерален секретар.”

М

ина седмица и взеха, че предложиха Борисов за държавен секретар...

В

 България невъзможните майтапи се превръщат в истина със същата лекота, с която предизборните нелепици се превръщат в царствено слово, бутафорната клоунада – в отговорно поведение, хората на силовите групировки – в борци срещу силовите групировки, недоучилите тарикати – в народни любимци и пожарникарите в генерали.

К

аква е тая чудна служба “държавен секретар” в България все още не се знае. В  САЩ тя съответства приблизително на поста външен министър, при условие, че щатите са все пак президентска република.

В

 България тя може да съотвества само на едно единствено нещо – на Бойко Борисов. И може да има само една цел – да даде на главния секретар повече пълномощия, та от държавен секретар да стане по-лесно генерален секретар.

П

а що да не стане. Защо и тоя майтап да не се превърне в истина.   

Т

акива нечувани подвизи е извършил той в самоотвержената си борба с престъпността, такива небивали успехи е пожънал, че секретарството тесно вече за неговата душа е и му се пада  да стане я кмет на София, я нещо още по-величаво – ако не началник, то поне подначалник на държавата, например. И дотам може да я дотикаме, откликвайки на простонародния зов за як мъжага и силна ръка, който да се емне, че да я оправи най-после милата ни България.

З

ащото няма вестник, няма журналист, няма коментатор, няма политолог, няма партия, няма медия, няма един единствен свестен, смислен или достоен политически и държавен мъж, няма нито един общественик или интелектуалец, който да провиди, да произнесе, да каже, или поне да се осмели да намекне за очевидното. А то е че:

С всички свои действия Бойко Борисов не преследва престъпниците, а им помага.

Т

олкова ли не могат обожателите, почитателите, феновете и най-вече фенките на Бойко да се подложат поне за малко на онази непривична и на пръв поглед непостижима за тях дейност, наречена умствено усилие, вместо да го гледат и да му се радват като слепият дядо Йоцо на офицерски копчалъци или пък като млада девица на препускащ подпоручик.

Д

а помислят каква я свърши Борисов с хаотичните си, прибързани и показни действия след изстрелите по Джамов, например.

З

алови притежатели на незаконно оръжие… Залови ги веднага след изстрелите. Което значи, че е полицията е знаела, че те притежват такова оръжие и просто в един момент решава посписъчно да ги арестува. За да успокои общественото мнение. Ама дали са стреляли те или не, няма значение. Важното е още още на другия ден след произшествието суперглавния суперсекретар и супермен на републиката да се изтъпанчи по всички телевизии с мъжествената си физиономия, мъжествено да заяви, че се бори с престъпността и да обере възхищението на изумялото природонаселение.

В

 същото време, ако полицията е подготвяла сериозна професионална операция по разкриване на мрежа за поръчкови убийства, зулуми и атентати, то тази операцията е изцяло провалена.

З

ащото бързите пожарникарски арести са направени без никаква мисъл и грижа за доказателства, с които прокуратурата би могла да осъди задържаните за нещо повече от незаконно притежаване на оръжие. Анонимният сведетел на Борисов не става за нищо. Така че суперсекретарят няма да има абсолютно никакво  основание да се оправдава, както прави винаги, с лошата прокуратурата, която пускала престъпниците, или пък със съда, който не ги осъждал. Виновни са си неговият непрофесионализъм и безхаберие.

И

 още. След прибързаните арести връзката на арестуваните с високопоставените босове, поръчителите на атентатите и убийствата и възможните им политически покровители тутакси се прекъсва. Прекъсва се и възможността полицията да се добере до тях. Подобни връзки се разкриват с продължително наблюдение и подслушване на телефоните, с внедряване на агенти, с търпелива и упорита работа, а не с полицейски спектакли и телевизионните вечеринки с основен герой Бойко, второстопенен герой Борисов и допълнителен герой главния секретар на МВР.

И

 ако дейността на арестуваните е свързана с хазартния бос Божков, например, то след пожарникарските изяви на супрескекратаря тази връзка вече много лесно ще се прикрие.

З

атова  възниква основателното подозрение, че арестите са извършени не разкриване, а за прикриване на едрите риби като Божков. Още повече, че същият този Божков има толкова яки връзки сред царските депутати, че те приеха специални закони в негова угода. Затова доста нагличко звучат презастраховките на главния секретар, че не била намерена връзка между дейността на арестуваните и бившия им съратник Божков.

А

ми не е намерена, разбира се. Защото не е търсена. Търсено е ръкопляскането на непридирчивата публика. Търсено е поднасянето на микрофони, камери и цветя. Не са търсени и не са намерени босовете на престъпния свят, нито пък са разбити мрежите им.

З

ащото какво означават престрелките пред сградата на НСБОП. Преди всичко това, че не са били запрени точните хора. Че след всичките тези, хайки, пъчения, изявления и дандании на бившия телопазител и пожарникар, трафикът и търговията с наркотици въобще не са засегнати, най-много да се е повишила цената на дрогата и сумите за подкупи на полицаите. Означават, че никаква наркомрежа не е разбита, напротив, наркобизнесът е станал толкова почеливш, че бандюгите вече пред нищо не се спират и от нищо не се притесняват в борбата си за пазари.

С

 полицейско–пожарникарските си набези върху цели градове и с хайките си по кръчми и дискотеки суперменът стигна дотам, че да обявява залавянето на жалки, зависими от дрогата  нещастници, които разпространяват наркотика почти без да се крият, за величаво полицейско достижение, достойно за продължителни телевизионни репортажи и упоителни вестникарски интервюта.

И

 никак не може да смисли многобройната публика на това евтино провинциално театро, че началниците, босовете, политическите покровители и организаторите от престъпния свят не ходят да се разпиват в простонародните кръчми и дискотеки, за да им досаждат там  пожарникарските изпълнения на суперсекретаря, а посещават същите заведения, коктейли и купони, който посещава така нареченото висше общество и самият Бойко Борисов.

И

 толкова ли бързо забрави цялата ни замаяната от пропагандни шумотевици и дандании общественост, че същия този Борисов съвсем доскоро беше треторазряден служител в силовите групировки.

Е

дно от основните правила  в управлението на нормалните и демократични държави е, че човек, който е участвал в структурите на съмнителни групировки и е имал макар и далечен, макар и непряк досег с подземния свят, никога, по никакъв начин не може да бъде назначаван в силовите министерства. Дори да е ангел небесен, дори да е супермен и нещо повече дори да е Бойко Борисов. Примери за подобни назначения има само в Гестапо и в сталинските служби по времето на Ягода и Ежов.

Д

а вземеш човек на силовите групировки и да го назначиш на висша полицейска длъжност, без да има необходата квалификация и образование, само защото ти е бил личен телопазител или приятел, е подигравка с държавността.

А

 да измислиш специално за него длъжността държавен секретар, съответстваща на заместник министър, с възможности за достигане на още по-големи политически постове, това вече е разруха на държавността.

И

 ако лумпенизираните и замаяни от жълто-червена пропаганда маси не разбират това, то много добре го разбират тези, които имат животинска чувствителност за подобни явления – престъпниците.

З

атова са се разпищолили, затова и се връщат вече онези забравени и позорни времена от беровото управление, когато господари на държавата бяха икономическите групировки, борците и мутрите, затова и бързат те да възвърнат изгубените си позиции в обществото.

 

Защото този, който трябва да носи най-голямата отговорност за състоянието на държавата също като Беров успява да се измъкне от всякаква отговорност под предлог, че като потомствен аристократ нито лук яде, нито лук мирише и на всички важни обществени въпроси може отговаря с почти нечленоразделно ломотене и безсмислени словеса, възприемани от простодушното природонаселение като висша политическа мъдрост.

Защото социалистите също като по времето на Беров са част от властта, без да поемат отговорност за нея 

Защото на практика държавата няма министър на вътрешните работи.

Защото мнозинството в народното събрание не е съставено от народни представители, а от придворни измекяри.

Защото сломената, комплексирана, излиняла и стъпкана опозиция не само се страхува да се изправи срещу  царските капризи и чудесии, а дори се старае понякога се присламчи към водевилните народните любимци, белким покрай тях и тя се облажи с остатъците от народната любов.

Също защото в България или няма интелектуалци, които смело да се опълчат срещу масовата посредственост и невежество, или пък окупираните от жълто-червената власт медии не им дават никаква възможност за изява

А и защото същите тези на “негово величество медии” толкова привикнаха с лакейското си предназначение на дворцови церемониалмайстори, чизмобърсалки и камериерки, че в угодническото си престараване наринаха вън от царските чертози, като някаква непотребна вехтория от старото време и последните остатъци от гражданското общество. 

И накрая, защото мнозинството поданици съставляващи така наречения български народ, съучаства и възприема целия този обществено-политически водевил със същия детенски захлас, с който преди два века баба Гицка от Долна Грухавица се е възторгвала на пошлите чужбински пиеси за приказни кралства,  велелепни крале, доблестни рицари, коварни злодеи и прекрасни принцеси.

 

От същия автор:

21 юни 20024Границата на разграничаването

27 юни 20024Другото мнение е възможност, възможността е избор, изборът е свобода

29 юни 20024Кой е премиерът на република България?

4  юли 20024 Жълтата приватизация: дързост, творчество, красота

20 август 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените

1 септември 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените 2

1 септември 20024 Защо затъва СДС

9 септември 20024 Големият зиг-заг на историята

17 септември 20024 Повече пълномощия (и бири) за шведския посланик

home    top


© 2002 Още Инфо