22-04-2005

Докато нашите продължават с голото отричане на сериозните улики около убийството на Георги Марков, съмненията за "българска следа" в атентата срещу папата никога няма да се разсеят. И откъде накъде българският народ трябва да се чувства виновен за делата на една партийна структура, като бившата ДС?

У нас реакцията на подновеното в Италия разследване на атентата срещу папа Йоан Павел II беше същата като в миналото - изнервена и шумна. Това ли е най-доброто за националния интерес поведение - да се отрича "до дупка" всичко?

В летописа на XX век (няма нужда да се връщаме по-назад) има драстични случаи на престъпления, при които физическият им извършител или се е опитвал да прехвърли вината другиму, или на подозренията е отвръщал с "не знам кой е, но знам, че не съм аз". Ето само два показателни примера.

Днес светът знае истината за масовото клане в Катинската гора. Четиринадесет хиляди полски офицери военнопленници, застреляни в Полша поединично от упор с куршум в тила и заровени с булдозери в общи гробове при перфектна секретност. За какво става дума? Нацистката армия на Хитлер нахлува в Полша от запад на 1 септември 1939. (на 3-и същия месец Англия и Франция обявяват война, а на 27-и от изток нахлува Червената армия на Сталин). Полша е поделена и изчезва от географската карта на Европа.

По-късно обаче Германия нахлува и в СССР, като прегазва и окупираната до тогава от съветските войски източна част на Полша. След разгрома на нацизма гробовете в Катинската гора са открити. Светът е потресен, че изобщо е била възможна подобна масова екзекуция на пленени офицери. СССР твърди, че и той тогава научава за чудовищното престъпление и че немците са го извършили. Лъжа, но поддържана от всички пропагандни средства на комунистическия блок цели 47 години. Едва през 1992 (СССР се разпада, както е известно през 1991) Москва предава на полския президент Лех Валенса тайни документи, които разкриват, че заповедта за клането в Катинската гора е дошла от Сталин и неговото Политбюро.

Разстрелите били извършени през 1942

Доста е писано у нас за взривените пътнически самолети - на американската компания PANAM над Локърби на 21 декември 1988 с 270 души загинали и втория на френската UTA над Нигер на 19 септември 1989 със 170 загинали. Известно е, че западните разузнавания откриха и в двата атентата ръката на полковник Муамар Кадафи. Либия обаче възмутено отричаше. "Не сме ние, друг го е извършил, защо ни оклеветявате." Така години наред. Отричане "до дупка" въпреки цял наниз от компрометиращи улики. И изведнъж Кадафи прави завой. Казва на Запада: "Ето ви двамата наши агенти, които смятате за извършители. Съдете ги, а ние ще платим милиарди долари компенсации." Единият от агентите е оправдан, другият е осъден на доживот. Либия започва да плаща на пострадалите семейства.

Дотук с примерите. Защо Русия призна истината? Не можеше ли да си спести позора на Сталиновия режим? Ами че истината можеше да си остане скрита, нямаше как да бъде доказана.

Отговорът е прост и лесен. Защото Русия на Борис Елцин искаше да се разграничи от делата на СССР. Искаше да се покаже на международната общност с нов образ. Искаше да внуши, че се е реформирала и е прегърнала ценностите на демокрацията.

Защо Кадафи признава истината?

Защото така вижда интереса си. Пет пари не дава, че години е лъгал. Очевидно е преценил, че ако светът си каже: "Я, този човек наистина се е променил", ползата за джамахирията и за него лично ще е огромна.

Каква е нашата, българската позиция

по убийството на писателя Георги Марков в Лондон и съответно по неуспешното нападение над журналиста Владимир Костов в Париж? Всичко живо повтаря, без и за момент да се замисли позицията на Живковата Държавна сигурност: "Кой, ние ли? Оклеветяват ни, нямаме нищо общо." И никой вече над 15 години след падането на Берлинската стена не разбира, че няма по-противопоказна на националния интерес позиция от глупавото голо отричане на факти.

Защо е глупаво? Защото към подлото убийство на Марков всеки нормален човек, който е прелистил дори само публикациите, веднага си определя отношението. Мотив има повече от убедителен, стрелящото устройство е специално произведено (и не в обикновена работилница), миниатюрната сачмичка е нещо много скъпо, а с отровата рицин никак не е лесно да се сдобиеш. На убийство в столицата на Великобритания, извършено със специални средства и с перфектна организация, би била способна само голяма, богата и дисциплинирана структура. Следователно материал за размисъл има предостатъчно. И е напълно естествено да се стигне до въпроса: "Кой е най-вероятният поръчител, кой е най-вероятният извършител?"

Моля да не бъда разбиран погрешно. Естествено, че е дивотия да очакваш някой да признае нещо, което не е извършил. Живковата ДС може да не го е извършила. Може да не е имало колегиално сработване между нея и съветското КГБ. ЦРУ, "Мосад" или ЩАЗИ също са били способни да го направят. Но работата е там, че сянката на "най-вероятния" не пада откъм тази посока. А щом тя идва откъм София и Москва и щом нашите твърдят, че не са те, правилното поведение е да покажеш искрена готовност да помогнеш на истината. Може Тодор Живков да не е поръчал ликвидирането на Марков и Костов, може идеята да не е на някакви придворни слагачи, които са решили да направят подарък на шефа. Може. Но може и нашите да лъжат, както лъжеха руснаците за Катин и либийците за Локърби и Нигер.

Както вече сигурно се досещате, всичко казано до тук

важи с триж по-голяма сила за "българската следа"

В опита да бъде убит папа Йоан Павел II (13 май 1981 на площад "Сан Пиетро" в Рим) има цял куп загадъчни моменти. Но тъкмо поради това днешна България трябва не да мълчи по тях, а свободно да ги обсъжда. И активно да търси истината. Без задръжки да говори за доказаните факти и да дава обяснения. Колко пъти е бивал на луксозна почивка у нас Агджа?

Ами че само този доказан факт е вече "българска връзка".

Защо е получавал такова специално отношение един осъден в Турция убиец? Отричаме Агджа да е бил обучаван у нас, но знаели ли са агентите на нашето разузнаване, които са се грижили за удобството на "сивия вълк", откъде идва той, в кои лагери е бил обучаван, какви са били връзките му с ислямистите на аятолах Хомейни в Иран и какви причини е изтъквал за стремежа си да иде на Запад? А нима не е мистерия начинът, по който Агджа стреля срещу папата? Какъв може да е този заговор, който праща ценния си извършител на стопроцентово залавяне? И ако, да речем, поръчителят умишлено го е оставил да падне в ръцете на полицията, то как е възможно терорист с опита на Агджа предварително да е приел да гние в затвора до живот? Освен ако не е като днешните ислямски камикадзета, какъвто обаче той съвсем не е. След стрелбата някаква си случайна монахиня с черен пояс по карате да го свали с един удар и така да го сервира на полицията. Що за комедия! Ако за обикновен български дисидент ДС и КГБ са положили такива старания да убият незабелязано със сачма и рицин, то защо за залог, хилядократно по-голям, какъвто е бил за комунизма папата през 1981, са избрали дърварския метод да се стреля на препълнен с народ площад? Откъде Агджа изобщо знае името на Сергей Антонов, за да го натопи? Откъде знае в коя сграда и на кой етаж е апартаментът му? Антонов не бил генерал от ДС, добре, сигурно е така, но твърдението, че един заместник-директор на бюро на "Балкан" в Рим не е задължително да е бил агент на нашето разузнаване, може само да предизвика смях. Защо другите двама подсъдими Айвазов и Василев са избягали навреме от Италия, а Антонов са го оставили в Рим? Нима не са знаели за лабилната му психика? И още нещо: делото срещу Антонов не завърши с оправдателна присъда, а само с решение за прекратяване поради липса на доказателства - което е различно. Второ, папата бил оневинил България -

вярно, именно България, но не и Живковата тайна милиция

Опрощението не е оневиняване. Папата опрости и самия Агджа, но никога не го е оневинявал. Изстрелите на площада пред Ватикана бяха произведени с умисъл да се убие. И, трето, Агджа пише в затвора книга, какви ли ще ги нареди този път?

И т. н. и т. н. Нека сме наясно, че докато у нас "до дупка" се отричат убедителни улики (до такава степен, че става комично) за участие на ДС в убийството на Георги Марков, никой няма да повярва и на отричането на "българската следа". Ясно, просто и нормално. И е време да се сложи край на това абсурдно отъждествяване на Живковата ДС с "България и българския народ". Русия и Либия спечелиха, като признаха нещо, за което бяха лъгали години. Ако в аферите с Марков и папата Живковата ДС има участие, каквото и да е то, днешна демократична България е кръвно заинтересувана сама да го открие и признае публично. От това авторитетът на Република България само ще спечели, а доверието в българския народ ще се увеличи.