ОЩЕ

26-09-2002

от авторите

на "Демокрация"

Online от 1 юли 2002

>>Детонация

Иво Беров

17  септември 20024 Повече пълномощия (и бири)

за шведския посланик

 

П

о начало посланиците се въздържат да дават съвети на страните, в които се намират. Ако случайно толкова ги е засърбял езика, че не могат да се въздържат да не изкажат драгоценното си посланическо мнение, то те благоволяват да съблюдават онова общоприето в професията им благоприличие, което отхвърля всякаква възможност да се породят съмнения, че има някакви пропуски в уважението, което са длъжни да проявяват към страната, в която са изпратени. Така избягват риска техните думи да бъдат тълкувани като намеса във вътрешните й работи.

П

очти официалното телевизионно изявление на Негово Превъзходителство шведския посланик, че на Бойко Борисов трябва да се дадат повече правомощия, защото ако той не се справел с престъпността в България, то никой друг нямало да се справи, показва следното:

 
  • Уважението, което посланикът е длъжен да проявява към България се състои най-вече от пропуски.

  • Посланикът е наблегнал преди всичко на онези възможности в изказа си, които позволяват той да бъде изтълкуван като намеса във вътрешните работи на България.

  • Негово Превъзходителство е благовололило да не хаби излишно уменията си в спазване на общоприетото в дипломатическата професия благоприличие и затова указва ребром на българите какво трябва да правят с онзи снизходително-добронамерен дискурс, с който възпитателките на дечицата от предучилищна възраст ги наставляват как зеленчуци трябва да ядат, та големи да порастат.

З

а да излезе посланикът от досадното ежедневие на задължителната учтивост, възпитание и сдържаност най-вероятно се е случило следното:

 

Двамцата с Бойко Борисов често-често си играят тенис. След няколко сета, поразтоварени от отговорността на величавото си работно ежедневие, възбудени от драматичните обрати в играта (Борисов побеждава) и разгорещени от зараждащата се мъжка дружба, те са седнали да му изпият по една-две студени бири, като по-вероятно е бирите да са били три-четири, а още по-вероятно (поне според изобразеното по ТВ) пет-шест. Възползвайки се от този прелестен миг на спокойствие и томителна наслада, толкова рядък в изпълненото му с изтощителни коктейли трудово битие,  Негово Превъзходителство се оплаква на мъжествения си партньор по тенис, че нахални крадци са откраднали колите на  няколко негови сънародници. Отначало главният секретар на МВР (бъдещ държавен и още по-бъдещ генерален секретар) не може да повярва на ушите си, тъй като, както се знае от телевизионните новини, той отдавна е разбил всички канали за крадени коли и вече никой никакви коли не краде, още по-малко пък на чужденци и още по-малко пък на шведи. Затова  Борисов поръчва  още бири и се отдава на кратък размисъл. След четири-пет бири той си спомня, че в полицейскатите сводки действително има оплаквания на шведи, че са им откраднали колите, макар че никоя медия, естествено, не е споменала за това. И както преливат от бири секретарските му мехури, така прелива юнашкото му секретарско и бъдещо държавно сърце от благороден гняв към наглеците, осмелили се да окрадат сънародниците на милия му шведски приятел. И се заклева Борисов във всичко свято – мъжка дружба, тенис, бири, държавно секретарство, разширени пълномощия – изобщо във всичко българско и шведско, да ги открие в съкратени срокове и да върне на шведите шведските има коли. А посланикът го гледа в ням захлас и спотаена възхита, топли вълни на признателност обливат (подобно един Гълфстрийм Англия) студеното му северно сърце, зарязва той дипломатичните условности, едно  непротоколно “Еваллах, Бойко, Машаллах, голем пич си, брато“ напира към устните му, но в последния момент  посланикът си спомня за своя суров допломатически дълг, поръчва още една две бири или по-вероятно три-четири, след което замества откровените думи на признателност и любов с по-безстрастното: “Абе дайте му на тоя мъж Бойко повече пълномощия, щото той ако не се справи с престъпността, никой друг няма да се справи“.

И

ма и друга вероятност. Може пък шведският посланик да е постъпил изключително точно и професионално. Както се знае,  посланиците са длъжни да изучават и уважават племенните обичаи и своеобразието на културите в страните, в които са изпратени. След кратко изучаване на туземната култура, Негово Превъзходителство е заключило, че както всички племена, пръснати из разни екзотични острови и полуострови, така и местното българско племе си прави идоли и фетиши от различини видове дървета (в случая – от  бодигард), след което обикаля около идола в кръг, пипа го по мускула, възхищава му се, хвали го, прекланя му се, врича му се и верва, че той ще го избави от уроки, от зли духове, от лоши хора и от престъпници. Затова изявлението на посланика, че на местния фетиш трябва да се дадат повече правомощия, би могло да е изключително дипломатичен израз на уважение към културата на местното племе, към неговите нрави, обичаи, вярвания и особености. А също и проява на  професионализъм. Защото тукашните могат да направят от фетиша:

 
  • държавен секретар

  • генерален секретар

  • върховен секретарисимус

  • генерален вождисимус

М

огат също да му ушият още по пересто-златопереста униформа, да му дадат всички възможни правомощия и тогава посланикът ще си има за приятел първия генерален секретарисимус и върховен вождисимус на местното царство. Ще си пие с него бирата, ще се отличи в службата и ще го пратят най-после в някое цивилизовано място, а не по разни балкански острови и полуострови. (То не че при туземците е лошо, ама на жената й писнаха вече тия диви места, а и дъщерята трябва свястно училище да завърши…)

И

 ще бъде справедливо да се сбъднат плановете му.

З

ащото проникна Негово Превъзходителство в потайните кътчета на тъмната балканска задушевност, приспособи се към естествената първичност на балканските табиети, поласка трогателната наивност на първичния социум, оцени подкупващата естественост на тукашните вярвания и уважи ненакърненото от цивилизационни замърсявания местно светоусещане.

У

сети той, че тия, думи, дето ги издума не само няма да доведат до скандал, не само никой няма да му иска за тях сметка, не само няма да рипнат срещу него всички медии и институции, както се случва в белите държави, а напротив, ще спечели уважението и приятелството на всички местни.

З

атова трябва да бъдат оценени държавническите и дипломатически качества на посланика, като му се дадат повече пълномощия, за да кадрува из всички българските учреждения за благото на туземците и Швеция.

А

 също и повече бири, за да го прави още по-смело, по-сърцато и по-напористо, без никакви задръжки и притеснения.

П

ък ако и от неговото кадруване нищо не излезе, то има вероятност да ни покани на някоя шведска маса, което си е ползица, аванта някаква, келепирец, а също и досег все пак до големите цивилизиции.

 

От същия автор:

21 юни 20024Границата на разграничаването

27 юни 20024Другото мнение е възможност, възможността е избор, изборът е свобода

29 юни 20024Кой е премиерът на република България?

4  юли 20024 Жълтата приватизация: дързост, творчество, красота

20 август 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените

1 септември 20024 Бойко Борисов и хамама на обречените 2

1 септември 20024 Защо затъва СДС

9 септември 20024 Големият зиг-заг на историята

10 септември 20024 Как Бойко Борисов помага на престъпниците

home    top


© 2002 Още Инфо