ОЩЕ

20-09-2002

29 юни 20024 Време е политиците да чуят експертите

а трети път сме свидетели на тотална подмяна на вота на избирателите. През 1991 народът се довери на разбирателството между СДС и ДПС. В точно подбран момент ченгетата от ДПС се подчиниха на волята на господарите си, напуснаха коалицията и първото демократично българско правителство след Втората световна война беше бламирано. Това беше първата подмяна.

ойде кабинетът на Любен Беров. Дойде с мандата на ДПС, но имаше безрезервната подкрепа и провеждаше политиката на БСП. Днес определяме този период като “безвремието”. Това беше втората подмяна. Логично,  на последвалите избори, БСП яхна властта и разруши държавата.

 най-големите черногледци, и най-големите противници на СДС днес много добре разбират, че управлението на Иван Костов не само спаси държавата, но при всички резерви, ако се направи обективен баланс, плюсовете на синьото управление са с пъти повече от минусите. Костов падна, защото бяха засегнати могъщи интереси - на затихналите, но все още мощни мафиотски структури в страната, на жадуващите реванш комунистически босове, които жадуваха да вкарат в оборот криминално придобитите си капитали  и не на последно място, засегнати бяха интересите на Русия, от  гледна точка на традиционните й амбиции за господство на Балканите. С цената на всичко.

имеон дойде на бял кон в точното време и на точното място. Някога може би ще узнаем кой стои зад перфектната подготовка на завръщането му. Уморен от реформите, доведен до оглупяване от гьобелсовата пропаганда на най-мощните и добре платени медии, народът прие за чиста монета мюнхаузеновите утопии на “добрия цар” и като омаломощен от жегата шаран налапа въдицата.

ървото, което царят премиер направи, след като се прегърна с ченгетата от ДПС, беше да вкара БСП във властта. Това беше третата подмяна. Хората не бяха гласували за БСП. Напротив. Хората бяха гласували за харизматичния все още Симеончо. Хората бяха гласували и се молеха за чудо така, както болният се моли пред чудотворна икона. Чудото, както се очакваше, не стана, но социалистите прокараха няколко особено важни за тях закона, успяха да скрият архивите на бившата ДС, прикриха досиетата не само на мракобесните комунистически специални служби, но и на кредитните милионери, и на банкерите, които изпълняваха партийната повеля и раздаваха милиони на посочените от червената върхушка хора, с пълното съзнание, че да си получат обратно парите, е като да получат от мъртвец писмо. Очаквано се стигна до рязък завой към Русия, която все по-успешно навлиза в стратегическите за българската икономика отрасли. Въздигането отново на паметници на комунистически главатари като Димитров и Живков се прави, за да помпа допълнително самочувствието на реставраторите.

огично, година след триумфа управлението на Симеон е пред провал. Крепи го единствено нежеланието на другите партии да го свалят, за да не попречат на евроатлантическия избор на България. Но подкрепата за него се срина. Тя спадна четири пъти, и то толкова бързо, колкото не спадна дори подкрепата за Виденов. Още по-лошо. След поредното разочарование от нищонеправенето  на правителството на НДСВ, БСП и ДПС, след осъзнатото вече чувство за измама обезвереният и омерзен народ с право намрази политиката и всичко политическо като цяло. На всичкото отгоре традиционните партии не произвеждат събития заради срещата в Прага, а НДСВ, ако произвежда нещо, то е хаос и безумие. Държавата е на автопилот, безнадеждието - всеобщо.

а този безрадостен фон все пак се появи една новина, която по обясними с горепосочените обстоятелства причини остана сякаш незабелязана. Тя е кратка: експерти от всички политически сили готвят нов избирателен закон, със значителен мажоритарен елемент. Дори било постигнато съгласие по неговата философия и по фундаменталните му принципи.

бе какъв закон, какви избори, си казват скептиците, нали най-голямата българска партия отдавна е на негласуващите, на отчаяните и примирените. Да, така е. Но все пак това е единственият, поне за момента, шанс за партиите да започнат да си връщат доверието на избирателите. Още по-важно обаче е, че това е и единственият в момента шанс за народа да си възвърне даденото му по конституция право на суверен на държавното управление. Защото за първи път след изборите за Велико народно събрание се създава възможност да се извърши радикална промяна на политическия елит. Създава се възможност в парламента да влезнат личности с авторитет, знания и професионализъм, непосочени от партийните централи. Така самият закон ще принуди партиите много по-прецизно да редят и пропорционалните си листи, защото лидерите вече много добре знаят, че народът безпогрешно надушва корпоративните и клиентелистките интереси, както и хората, които ги олицетворяват.

аконът е навременен и необходим. Срещата в Прага ще мине и ще отмине. Вероятно България ще получи очакваната покана за членство в НАТО. Политическа покана. Но управлението на Сакскобургготски не вещае нищо добро за българите и след Прага ще бъде само въпрос на време и на партийна тактика кога ще бъдат предсрочните избори. Освен ако народът не реши друго, което не би било неочаквано, но е непредвидимо. Дори и тогава пак ще се опре, при това бързо, до избори.

а това подкрепата на парламентарно представените партии и коалиции за закона ще бъде не само въпрос на политическа зрялост и далновидност, но и на искрено желание за стабилизиране на политическото пространство и оздравяване на нацията. Това е единственият засега начин хората да разберат, че политиката може и да не бъде мръсна игра на корумпирани типове, че управлението може и да не бъде шуробаджанашко подреждане край изпосталялата държавна трапеза. В крайна сметка, че в България все още има  достатъчно честни хора, които милеят за народа и държавата, които имат сили да изведат България и българите до обетованата земя на обединена Европа.

От същия автор:

25 юли 20024 24 идеи и едно погребение

1 август 20024 След 12 години преход социализмът в България процъвтя

23 август 20024 Целта е не правителството, а демокрацията

9 август 20024 Руското нахалство и нашенските простотии

4 септември 20024 Световният тероризъм, ракетите, безотговорността...

16 септември 20024 Есенната политическа чалга

20 септември 20024 Сиамската връзка