ОЩЕ

20-09-2002

23 август 20024 Целта не е правителството,

а демокрацията

На 17 август, след поредните пукотевици по улиците на София, главният секретар на МВР генерал Бойко Борисов заяви пред журналисти, че “има среди, които са заинтересовани България  да не влезе ЕС и НАТО. Редът и сигурността за гражданите не се харесват на тези хора.” (в. Труд, 18 август т.г.)

Само три дни по-късно, на 21 август, в интервю за в. “24 часа”, зам. председателят на парламентарната група на НДСВ и председател на Комисията за вътрешна сигурност и обществен ред Владимир Дончев също в прав текст казва: “Твърде пресилени и малко истерични са изявленията, че това (разбирай престрелките, б.а.) ще попречи на членството ни в НАТО.”

Използвам двата цитата, защото думите в тях са произнесени от две емблематични за управлението на Симеон Сакскобургготски фигури, като в случая втората – Дончев - индиректно нарича първата – Борисов - ни повече, ни по-малко “истерик”. 

ато изключим комичния момент, ако това явно противоречие в оценките беше само поредното неразбирателство и несъгласуваност сред видни представители на управляващото мнозинство, не би си струвало да се ангажираме с него. За съжаление има обстоятелства и факти, които, съпоставени с последните събития, не могат да не тревожат не само опозицията, но и всички привърженици на демокрацията и евроатлантическия избор на България. Защото всичко това се случва в момент, когато едно слабо управление стига наистина до истерия при всяка по-остра забележка от страна на опозицията (за справка – изявлението на уравновесения по принцип  Пламен Панайотов по повод декларацията на СДС), без да се съобразява, камо ли да реагира, на тревожните сигнали, за които ще стане дума.

а вземем приватизацията на Булгартабак. Поне до момента премиерът и заместникът му Николай Василев показват твърдост и последователност, като не се съобразяват с безобразните изявления на губещите кандидати и неадекватно наглото поведение на видни представители на руския бизнес. Дано устоят. Но цялата тютюнева епопея извади отново под прожекторите меко казано съмнителни за специалните служби на редица страни личности като Михаил Чорни и Денис Ершов. Естествено, без да ги споменава поименно, вече на няколко пъти посланикът на САЩ у нас Джеймс Пардю предупреди българската страна, че тяхното евентуално  завръщане в България ще ни създаде сериозни проблеми с кандидатурата за НАТО. Не е нужно да се допълва и друго, че присъствието на съмнителни капитали в родната икономика не би останало незабелязано по пътя ни към ЕС. Това са факти, които всеки отговорен български политик, независимо от партийната си оцветеност, трябва да познава в детайли.

убликуването на фамозната “стенограма” на Чорни от разговора му с Георг Цветански в Тел Авив ако не друго, доказва поне едно – за хора като Чорни в България и в българския бизнес изобщо  не би трябвало да има място. Отделен въпрос е доколко такъв дебилен разговор в действителност се е състоял и ако се е състоял, това ли е истинското му съдържание. Интересно е също, че публикацията излиза в деня, в който правителството ще заседава по същия проблем и ден преди Симеон да отлети за Мадрид.

а какво друго, но вече реално, сме свидетели в действителност? Най-титулуваният като “опитен”, “забележителен”, “единствен” и пр. наш (?) политик – Ахмед Доган, заедно с “успешният” червен министър на държавната администрация  Димитър Калчев, повеждат битка за връщането на споменатите лица в България. Нека не забравяме тясната връзка на въпросния министър с бившата “Мултигруп”, сега “Ем Джи” корпорация, както и неизяснените (защо ли?) връзки на Доган с бившите специални служби.

од формата на загриженост за съдбата на Булгартабак и тютюнопроизводителите  към тях се присъединиха още двама, прочути със своята последователност и избирателност на момента в атаките срещу демократичната ситема синдикални лидери – прословутият д-р Тренчев и малко за учудване – д-р Желязко Христов. Като съблечем от изявленията им задължителния социален камуфлаж, техните искания са насочени изключително към спечелване на търга от руска или поне близка до Михаил Чорни фирма. Сигурно и според тях, не Германия и САЩ, а Русия ще ни подкрепи в стратегическите национални цели.

споредно с историите около търга за тютюневия холдинг, друга гореща тема продължава да бъде унищожаването на ракетите СС 23, Скъд и Фрог. Трябва много да мразиш народа си, за да използваш естествените му страхове за най-груба политическа манипулация. Точно това направи БСП, но не явно, а в типичния си полуконспиративен стил, с треторазрядни собствени играчи по места и с близки, но не идентични с нея организации. В акцията по провалянето на плановете за унищожение на оръжията се включиха местни червени лидери и активисти, но като представители на обществеността. Включиха се Съюзът на антифашистите, но без да се афишира председателят му Велко Вълканов, включиха се Тракийските дружества, но без да се афишира ген. Тодор Бояджиев и цялата кохорта бивши ченгета от комунистическите специални служби около него. Беше създадено и т. нар. Казанлъшко опълчение, като със славното име “опълченец” кощунствено се окичиха доста хора, които нито за миг не са спирали да работят срещу българската демокрация и в полза на руските интереси. Останалите от миманса така и не разбраха, че са използвани цинично в една мръсна политическа игра, от която България, в която уж всички се кълнат, може само да загуби.

а фона на тези баталии в сянка остана още един, не по-малко важен въпрос – за достъпа до досиетата и архивите на бившата Държавна сигурност, както и за забавянето с повече от два месеца на формирането на Комисията за защита на информацията. Във времето, в което и последните страни от бившия съветски блок, като Словакия примерно, но с изключението на Русия, решиха кардинално проблема, тук царствените ни депутати, със съюзниците си от БСП и ДПС, го забатачиха така здраво и агресивно, че реално създадоха още един сериозен проблем за българския изход от срещата в Прага през ноември. Защото както унищожаването на ракетите, така и достъпът на обществото до пълната информация за времето до рухването на Берлинската стена, са неотменна част от условията по пътя ни към НАТО.

ъс страшна сила виси и въпросът за защитата на информацията, защото той е пряко свързан с опазването на тайните на Северноатлантическия пакт от някои чужди специални служби – ясно е за кои става дума. Вместо незабавни действия от страна на управляващите в ясната посока, в кабинетите на силовите и други министерства не само продължават да се ширят хора, клели се първо във вярност на друга държава, но и се възстановяват уволнени през последните години доказани противници на евроатлантическата ни интеграция.

сичко, за което стана дума до тук, не може да се разглежда като поредица от откъснати един от друг и произволно взети факти, защото под какъвто и ъгъл да ги погледнем, те са подчинени на една ясна цел – максималното отлагане и на членството ни в НАТО, и на членството ни в ЕС. Затова, добър или лош, в случая генерал Борисов е прав – престрелките наистина могат да се окажат част от широко замислен план за дестабилизация на страната, защото липсата на елементарна сигурност във всекидневието на българските граждани, рано или късно ще се отрази пряко и на националната ни сигурност. Известно е, че в НАТО и ЕС няма място за нестабилни държави, защото членовете на двата съюза по презумция са призвани да генерират сигурност и стабилност, а не да дестабилизират със собствените си проблеми двете организации.

а съжаление, у нас все още има твърде много противници на евроатлантическия български избор. Тук даже не става дума за официалната позиция на Русия, която е достатъчно известна и непрекъснато доказвана. Тук става дума за огромната разлика между всичко онова, което лидерите на БСП и на държавата говорят публично и реалните антинатовски настроения на огромна част от членската маса на социалистите, особено от по-старите поколения, както и на част от симпатизантите и лидерите на НДСВ.

видетели сме на невероятно на пръв поглед пресичане на интересите на руската пета колона у нас и на мафиотските и сенчестите групировки в страната, доколкото поне някои от тях не са част от нея. Едните дестабилизират държавата по своите си идеологически и проруски съображения, а другите – заради престъпните си интереси. По ред причини евроатлантическите ценности остават чужди и неразбираеми за сърцатите преименувани комунисти, а присъщите на ЕС и НАТО ред и законност са пагубни за още по-сърцатите и също преименувани  престъпници.    

а този мътен и мръсен фон, все още министър-председателят Сакскобургготски предвидливо си взе отпуск. Боже, пази България, както пишеше на монетите, сечени от баща му.

Б.а.:  Текстът е предоставен за отпечатване и във в. “Про&Анти” 

От същия автор:

29 юни 20024Време е политиците да чуят експертите

25 юли 20024 24 идеи и едно погребение

1 август 20024 След 12 години преход социализмът в България процъвтя

23 август 20024 Целта е не правителството, а демокрацията

9 август 20024 Руското нахалство и нашенските простотии

16 септември 20024 Есенната политическа чалга

20 септември 20024 Сиамската връзка