ОЩЕ

26-09-2002

от авторите

на "Демокрация"

Online от 1 юли 2002

>>Детонация

Иван Ибришимов

16  септември 20024 Есенната политическа чалга

 

В началото на есения политически сезон за всички реално съществуващи партии е ясно, че кампанията за местните избори през 2003 година започва с края на срещата в Прага. Независимо от по-миролюбивата или по-войнствена риторика, независимо от явните или задкулисно водени преговори, все повече хора са убедени, че е твърде вероятно да станем свидетели на поредното преструктуриране на политическото пространство, което би довело до подмяна на народния вот с всички произтичащи за страната негативни последствия.

А какво се получава когато в мотивите на един балет, пък бил той модерен и ляв, се преплетат ориенталските мотиви на кючека? Ами става чалга. Точно такава чалга,  каквато ни е до болка позната от Шоуто на Слави, от управлението на Луканов, Беров и Виденов, а и от мутренските бардаци.

...............

 

Балетът на БСП

Б

СП откри сезонът с балет. Само за десетина дни лидерите на социалистите преминаха от класическия си шпагат между власт и опозиция към каскада от пируети, на каквато едва ли други политически сили са способни.

Н

а червения пленум и при откриването на есенната сесия на Парламента, Сергей Станишев се вживя в традиционната роля на вожда и предприе остра атака срещу управлението на НДСВ – ДПС. Нещо повече – той недвусмислено размаха пръст на тримата червени министри в царското правителство и поиска от тях да се определят – с него ли са или със Симеон. Те елегантно му отговориха в стила на Любослав Пенев.

Д

ва-три дни по-късно Румен Овчаров хвърли нова бомба – необходим бил програмен кабинет, дори с цената на смяна на премиера. Остана неясно дали това беше опипване на почвата или глупост, но така или иначе той не си направи труда да обясни, как аджеба  може да се случи такъв кабинет при известното съотношение на силите в парламента. След малко ще видим на какво може би разчита напористият, но така и неосъществен като председател на партията социалистически лидер.

С

едмица по-късно в Стара Загора енциклопедичната Емилия Масларова отсече: “Повече няма да обслужваме интересите на СДС. Във властта трябва да бъдат всички знаещи и можещи”. От което следват два извода, първо – знаещите и можещите са в БСП и никъде другаде, и второ – не само тримата им министри трябва да останат в правителството, ами да има как и още.

П

ируетите обаче са само за пред широката публика. Зад кулисите се очертават твърде мрачни перспективи. БСП продължава да бъде “за” НАТО като стратегическа цел на България единствено и само на думи. С непримиримостта си срещу унищожаването на руските ракетни комплекси, с позицията си за досиетата и документите на комунистическата Държавна сигурност, с деструктивното си поведение по отношение на Закона за достъп до квалифицираната информация, с отношението си към реформите в Българската армия, БСП всъщност доказва, че продължава да е “против”.

П

о отношение на реформите в стопанската сфера, де факто БСП иска спиране на приватизацията, естествено от “грижа за човека”. Иска рязко засилване на регулативните функции на държавата във всички сфери (повече държава – повече социализъм!) Иска блокиране на реформите в здравеопазването и образованието – не че са много успешни, но през последните години поне беше положено някакво начало, което корифеите от НДСВ се опитват да развият, но лошо.

Н

а БСП и мирише на власт. На БСП и се иска, но не и стиска. Затова истинската цел на БСП е стратегическият съюз с ДПС, както и привличането за съвместно управление на част от депутатите на НДСВ. Много от тях са обвързани с корпоративни интереси и е напълно естествено да се очаква, че те ще получат подкрепата на групировките, които ги стовариха на парламентарния подиум. Защото властта на БСП винаги е била рай за собствените й рожби - сенчестия бизнес и мафията. Особено при споделена отговорност.

Т

ака, при евентуален негативен за България изход от срещата в Прага, най-вероятно отново ще станем свидетели на управление БСП–ДПС–част от НДСВ, но с доминиращата роля на социалистите. Такова развитие и такава конфигурация опипва вероятно Овчаров.

 

Кючекът на ДПС

Ф

ормално погледнато, ДПС продължава не само да демонстрира, но дори и да преиграва с лоялността си към коалиционния партньор. В труден за царската партия момент, преди две седмици Ахмед Доган преглътна за пред хората натрупалите се недоволства и удари здраво рамо на премиера Сакскобургготски. Какво точно ще си поиска и какво ще получи като компенсация, засега поне е неясно. Във всеки случай, независимо от една отложена среща, той не пропусна да подчертае, че възприема и отношенията на ДПС с БСП като стратегически.

К

акво става в действителност. На първо място, Доган трудно преглътна резултатите от търга за Булгартабак и не скри нито своите фаворити, свързани с Михаил Чорни, нито недоволството си. Затова може да се очаква, че упоритите претенции на ДПС за участие на техни министри в разпределението на предприсъединителните фондове на ЕС ще продължат и нищо чудно да се увенчаят с успех. На второ място, с натиска си за амнистия на задграничните български капитали, без оглед на произхода им, Доган дава ясен знак на БСП и групировките, че няма нищо против да танцува и с тях. Правил го е неведнъж и ще го направи отново, разбира се срещу определена цена, която той ще определи – и във властово, и в цифрово изражение. Но той пропуска едно – с участието си в т. нар. Партия на Чорни, ДПС рискува да загуби част от блясъка, който смята, че е придобило като самостоятелен и ловък политически играч.

Е

динственото сигурно нещо в гнездото на Сокола за сега е, че там никой не мисли за каквото и да било партньорство със СДС.

 

Паниката в царския стан

В

 интерес на истината трябва да признаем, че напоследък в икономическата област се случиха две неща, които укрепват общественото доверие в НДСВ. На първо място това са успехите на проекта за митниците с “Краун ейджънтс”, които изненадаха мнозина, особено след като бяхме свикнали с показната пушилка и нулевите резултати на Ревизоро. На второ място е твърдостта, с която икономическият екип посрещна атаките срещу приватизационната процедура за Булгартабак.

П

аниката се прояви в изявленията на Сакскобургготски и Пламен Панайотов ден преди и в деня на откриването на парламентарната сесия. Причините за нея са по-различни и лошото им е, че до една са обективни. До днес НДСВ не успя да се справи с нито един от основните си приоритети – бедност, безработица, престъпност, здравеопазване, просвета, за културата да не говорим. Това доведе до безпрецедентно бързия спад на обществената подкрепа, както за правителството, така и за парламентарното мнозинство. Твърдото поведение при сделката с Булгартабак, както и някои отделни акции на ген. Бойко Борисов, предизвикаха и ще предизвикват мощен натиск не само от страна на българските сенчести групировки, но и на техните задгранични партньори. Въртеливите движения на ДПС, въпреки уверенията за лоялност, също не дават сън на премиера и войнството му. Но в този ред на мисли най-голямото безпокойство идва от възможността, особено при излизане на Доган от властта, събраната на безпринципна основа парламентарна група да се разпертушини на крилца и кълки. Над всичко изброено до тук страховито тегне сянката на възможния провал в Прага, за който управляващите ще си бъдат сами виновни и ще трябва да понесат цялата отговорност. Част от нея са парламентарните избори, които могат да изпреварят и местните.

 

Има ли верни ходове за СДС?

С

амият въпрос, поставен по този начин, подсказва, че и да ги има, те не са толкова много. Причината е една – независимо от силните предложения за промени в Конституцията и достойното опозиционно поведение, СДС все още не успява да си възвърне доверието на по-широки обществени кръгове и стои приковано към осемте процента на рейтинга си. Това стеснява силно полето му за изява и в голяма степен ограничава възможностите му за действие. И все пак има ходове, които при добро изиграване дават качествено нови шансове за бъдещ успех. Струва ми се, че трябва да се започне от вътрешната консолидация, за да се премахне по-бързо трайно насаденото усещане, че дори във висшето ръководство на синята партия има сериозни разногласия. В СДС има много и много качествени политици, но необходимата консолидация може да се получи не толкова около един или няколко от тях, а около ясни принципи, позиции и цели. Първото е да се обяви еднозначно, че в рамките на този парламент СДС ще бъде твърдо в опозиция. Това безспорно е правилно и почтено. Но въпросът е каква опозиция! Последователното преследване на националните приоритети – членство в НАТО и ЕС - изисква голяма гъвкавост и диференциран подход към останалите политически субекти, в пряка зависимост от техните действия, особено по отношение на управляващите.

З

адължително трябва да се поддържат честни и равнопоставени отношения с коалиционните партньори от “БЗНС – “Народен съюз”, защото общите идеи и ценности са най-добрия залог за по-добро бъдеще на Обединените демократични сили.

Т

рябва да се поддържат коректни връзки и с други партии от дясното пространство – ВМРО, ССД,  “Гергьовден”, с които, обективно погледнато, СДС има много повече обединителни, отколкото разделителни линии.

И

 с риск да нервирам някой и друг съмишленик, СДС трябва да има силно диференциран подход и към отделните парламентарни представители на царската партия. При евентуален неин разпад, част от тях ще отидат към социалистите, от които са били делегирани, други ще останат в плен на групировките, които са ги издигнали, трети ще се лутат като истински царедворци, но съм сигурен, че и в НДСВ има немалко хора, които са първо против БСП, а след това всичко останало. Помислете какво би се случило, ако Доган реши под формата на вот да тегли депесарски шут  на правителството преди Прага и да се изтъргува изгодно със социалистите. Морално или не, за него никога не е било от особено значение. Той винаги е в състояние да го направи. Резултатът от такъв вот ще зависи от СДС и привлечените партньори.

З

атова е много важно да се разбере, че политическата конюнктура, независимо от рейтинзите, превръща отново синята партия в ключов фактор за отстояването и извеждането до успешен финал не само на стратегическите национални интереси, но и за запазването на вътрешната стабилност. Това е голяма отговорност.

Д

ругото е политическа чалга.

 

Б.а. Анализът ще бъде отпечатан във в. “Про-Анти”

 

От същия автор:

29 юни 20024Време е политиците да чуят експертите

25 юли 20024 24 идеи и едно погребение

1 август 20024 След 12 години преход социализмът в България процъвтя

23 август 20024 Целта е не правителството, а демокрацията

9 август 20024 Руското нахалство и нашенските простотии

4 септември 20024 Световният тероризъм, ракетите, безотговорността...

20 септември 20024 Сиамската връзка

home    top


© 2002 Още Инфо