ОЩЕ

20-09-2002

9 август 20024 Руското нахалство

и нашенските простотии

онфликтите, предизвикани от Русия в процеса на приватизация на Булгартабак, не са изненада. За всеки запознат поне отчасти с историята на отношенията между България и Русия, с похватите на руската външна политика и дипломация е ясно, че имперските амбиции на Москва са неутолими, а в Кремъл упорито продължават да възприемат България като Задунайска губерния. Ако някой у нас е питаел надежди, че след рухването на Стената и края на студената война в руските политически мозъци нещо се е променило, то случващото се през последните месеци би трябвало да отрезви и най-размътените русофилски глави.

реди седмица авторитетният в политическите и бизнес-среди московски всекидневник “Комерсант” в прав текст написа, че “Съдбата на Булгартабак ще се решава в Кремъл”. В поредица от изявления босът на асоциацията “Гранд-Табак”, която контролира преобладаващата част от производството и разпространението на тютюн и тютюневи изделия в Русия, Сергей Шелехов декларира, че с проблема за руските претенции към имотите на Булгартабак в България се ангажира пряко “Ръководството на делата на президента на Русия”. Така един чисто икономически проблем се превръща в политически.

лагодарение на безхаберната политика на заместник министър-председателя и министър на икономиката Николай Василев, както и на безпрецедентния натиск на Ахмед Доган за непосилни изисквания за изкупуване на тютюна, истинските стратегически инвеститори от типа на Филип Морис, Бритиш-американ тобако /БАТ/, Реемстма и др. отдавна се отказаха от надпреварата. На последната права останаха четири фирми, зад една от които – слава Богу, стои Дойче банк, две се свързват с небезизвестния Михаил Чорни и една – пряко с висшите руски политически кръгове.

ори при абсурдните изисквания на продавачите,  най-добра се оказа офертата на “Тобако кепитъл партнерс”, която представлява в търга Дойче банк. За зла съдба на министъра на икономиката, въпросната група “партньори” се представлява от Божан Стоянов, който е твърде близък с министрите Николай Василев и Милен Велчев, както и с царствения им покровител Княз Кирил.
Тук е необходимо едно отклонение. В настояването на ДПС за задължителни квоти за изкупуване на тютюн има известна логика, защото така се гарантира поминъка на над 50 хиляди турски семейства. Отделен въпрос е, дали това е най-доброто решение за тях самите, след като в ДПС никой и дума не обелва, ако не за обучението и пренасочването на тези хора към друг икономически отрасъл или поминък, то поне за замяна на почти непродаваемите в Европа сортове тютюн с други, които имат по-широки пазарни ниши. Явно за Доган и останалите лидери на ДПС теснопартийните интереси са взели връх, както над интересите на българските турци, така и над националните. Избори идат, братя!
От друга страна обаче, тютюневият отрасъл наистина е стратегически за България и никак не е маловажно, кой и как ще се разпорежда с него. Едно икономически обосновано брожение сред българските турци може да има непредвидими политически последствия, засягащи и националната сигурност. Ето, това са усетили стратезите на Москва и тук се крие обяснението не само за извадените от прашасалите архиви претенции, но и за безобразно наглото поведение на руските политици, бизнесмени и дипломати от всички нива, ангажирани с темата.

ще в началото на 2002 година от Кремъл оповестиха рязък завой в руската политика на Балканите. Завой, който трябваше да се разбира първо като край на отстъпките пред САЩ и съюзниците им в региона и второ – като икономизиране на политиката. Така отново стигнахме до познатото ни от миналото “извиване на ръце” с икономически средства, за постигане на политически цели. В този смисъл, силното руско присъствие, в стратегическия за България тютюнев отрасъл, е меко казано опасно за страната ни. Не по-малко опасно би било и присъствието на фирми свързани с Михаил Чорни, защото Москва от край време използва във външноикономическите си и политически ходове лица със съмнително минало и дори пряко свързани със съветските специални служби. Затова не е случайно, че подкрепата, която Кремъл оказва на “Консорциум Метатабак”, свързван с Чорни, е не по-малка от тази за “Росбулгартабак”, консорциумът, който би трпябвало да е най-близо до официалните руски интереси. Както не е случайно и ясното предупреждение от страна на САЩ, че присъствието на Чорни и сие в българската икономика, може да хлопне под носа ни вратата на НАТО. Какво по-добро развитие за Русия?

ака или иначе, все още нищо не е решено. Няма и да бъде, преди оповестяването на одиторския доклад на “Ърнст & Янг”, в който се очаква да има сериозни разминавания с българската оценка за състоянието на холдинга. Реално всяка една от четирите кандидатури има още шансове. Истината е, че Николай Василев няма верен ход, за което сам си е виновен. Ако спечелят Чорни и/или руснаците, министърът с право ще бъде атакуван, че рискува българските национални интереси. Ако спечелят “партньорите” – обвиненията в шуробаджанащина и клиентелизъм ще бъдат напълно основателни, което все пак е по-малкото зло.

о в цялата тази история има един особено важен момент, за който не случайно т.нар. независими медии, както и държавните им посестрими “забравят” да говорят и пишат. С репарационните си претенции от 1946 година, Русия ни повече ни по-малко заяви /но кой да чуе?/, че през 1944 година, след едностранно обявяване на война, тя е нахлула в България като окупатор и за никакви “братя–освободители” не може и дума да става. Дали тези претенции са основателни или не, дали българското правителство разполага с необходимите документи, за да докаже, че имотите отдавна са собственост на България е друг проблем, който може да се решава и от международен арбитраж или съд. Важното е, че вълчият апетит и мечешкият такт на Москва са отново на сцената, а срещу тях може да се излезе единствено с много родолюбие, твърдост и професионализъм. Поведението на правителството и решаването на възникналите проблеми ще бъдат истински Рубикон и за Василев, и за външния ни министър Паси, и за премиерстващия  Сакскобургготски.

пропо, кой търпи в центъра на столицата си и във всички по-големи градове гигантски паметници на собствените си окупатори? Въпросът ми не е към железната руска пета колона у нас, а към хората, които по конституция и закон са призвани да защитават интересите на България и на българския народ.    

Б.а.:  Текстът е публикуван във в. “Про – Анти” 

От същия автор:

29 юни 20024Време е политиците да чуят експертите

25 юли 20024 24 идеи и едно погребение

1 август 20024 След 12 години преход социализмът в България процъвтя

23 август 20024 Целта е не правителството, а демокрацията

4 септември 20024 Световният тероризъм, ракетите, безотговорността...

16 септември 20024 Есенната политическа чалга

20 септември 20024 Сиамската връзка