Българско общество за индивидуална свобода

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"

ГЛАВА 2 Смутители на реда Купете книгата online! Джонатан вървя няколко часа, без да види каквато и да е следа от живот. Внезапно нещо помръдна в храстите и животинче с опашка на жълти ивици побягна по една трудно забележима пътека. “Котка - помисли си Джонатан. – Дали няма да ме отведе при други живи същества?” И се втурна след нея през гъсталака. Когато плажът вече не се виждаше и той бе навлязъл дълбоко в джунглата, чу остър писък. Джонатан спря и взе да се озърта, за да определи откъде идва звукът. Право пред себе си чу и друг писък, сякаш някой викаше за помощ. Хукна нагоре по склона през клонаците и лианите и неочаквано излезе на една широка пътека.

Понесе се стремително по нея, докато на един остър завой не връхлетя с пълна скорост върху снажен мъж.

– Махай се, дребосък! – изрева мъжът и отхвърли Джонатан настрана.
Джонатан вдигна поглед и видя с удивление видя двама мъже да влачат по земята млада жена, която се дърпаше и крещеше. Докато успее да си поеме дъх, тримата вече бяха изчезнали. Джонатан хукна обратно по пътеката да търси помощ, защото прецени, че сам няма да е от голяма полза за жената.

Пред него се откри полянка, на която някакви хора бяха заобиколили голямо дърво и го млатеха с тояги. Джонатан веднага дотича и се вкопчи в ръката на човека, който очевидно представляваше началник.

– Моля ви, сър, помогнете! – задъхан извика той – Двама мъже отвлякоха една жена и тя се нуждае от помощ!

- Не се тревожи –рече навъсено мъжът. - Тя е арестувана. Забрави за нея и си върви по пътя, щото ние сме заети.

– Арестувана? – Джонатан беше все още гневен. – Но тя не изглеждаше като, ъ-ъ, престъпник.

Не разбираше защо жената ще вика така отчаяно за помощ, ако е виновна.

– Извинете ме, сър, но какво е нейното престъпление?

– Какво? – изсумтя раздразнено мъжът. – Е, ако искаш да знаеш, тя застраши работните места на всички хора, които се трудят тук.

– Застрашила е работните места на хората? Но как го е направила? – попита Джонатан.

Началникът се втренчи в невежия си събеседник, но му махна с ръка да се приближи до мястото, където работниците не спираха да налагат ствола на дървото с тояги.

Мъжът с гордост съобщи:

– Ние сме дървари. Събаряме дървета за отопление с тези тояги. Понякога сто човека за двадесет и четири часа работа дневно могат да съборят едно такова голямо дърво за по-малко от месец.
Той сви устни и внимателно изчетка някакво незабележима прашинка от ръкава на добре ушитото си сако.

После продължи:

– Тази жена на име Дробау дойде на работа сутринта с някакво остро парче метал на върха на своята тояга. Тя отсече едно дърво за по-малко от час – сама, без никаква помощ! Само си помисли! Не можем да позволим такава възмутителна заплаха срещу нашите традиционни работни места.

Джонатан опули очи, неразбиращ защо наказват жената за нейната изобретателност. В неговата родина всеки ползваше триони или брадви за сечене на дървета. Точно така той се бе сдобил и с материал за лодката си.

– Но нейното изобретение – възкликна Джонатан - ще позволи на хората да секат дървета независимо от ръста и силата им. Така няма ли да е по-лесно и по-евтино да се добива дървесина, от която да се правят разни неща?

– Какво искаш да кажеш? – разгневи се мъжът. –Че кой би приел такава идея? Тази благородна дейност не може да се върши от всеки слабосилен, комуто е хрумнало да измисли нещо ново.

– Но, сър – каза Джонатан, опитвайки се да не изглежда нахален, – тези добри дървари са дарени с ръце и умове. Те биха могли да използват времето, спестено от събаряне на дървета, за други неща. Биха могли примерно да правят маси, шкафове, лодки или дори къщи!

– Слушай, човече – каза мъжът заплашително, – целта на работата е да гарантира пълна и сигурна заетост, а не нови продукти. – Гласът му стана неприятен. – Ти ми изглеждаш като смутител на реда. Всеки, който подкрепя онази проклета жена, е смутител. Ти откъде идваш?

Джонатан се разтревожи:

– Аз дори не познавам мис Дробау и нямах намерение да създавам неприятности, сър. Уверен съм, че сте прав. Е, трябва да вървя.

С тези думи Джонатан се обърна и забърза по пътеката натам, откъдето бе дошъл. Първата му среща с хората на острова твърде много го разтревожи.

Глави  -1- -2-  -3-  -4-  -5-  -6-  -7-  -8-  -9-  -10-  -11-  -22-  -38-  -Епилог-

Купете книгата online!

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"  Още инфо 

Горе▲