Българско общество за индивидуална свобода

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"

ГЛАВА 6 Данък височина Купете книгата online! тротоара. Наближи го и установи с почуда, че той се опитва да върви по този странен и мъчителен начин. Нямаше вид на сакат. Джонатан протегна ръка да му помогне, но господинът я отхвърли. – Не, благодаря! – каза той с разтреперан от болезненото усилие глас. – Мога да вървя нормално. Но човек трябва да свиква да се движи на колене. – Можете да вървите?! Но защо тогава се придвижвате по този начин?

Джонатан тръгна през града и забеляза добре облечен господин с благородно лице, коленичил на

– О-о-ох! – простена господинът, сгърчен в необичайната си поза. – Просто се адаптирам към данъчния кодекс.

– Данъчният кодекс? – изуми се Джонатан. – Какво общо има данъчният кодекс с ходенето?

- Всичко! Ох! – човекът се изправи на крака за кратка почивка.

Извади кърпичка от джоба на ризата и изтри потта от челото си. После се наведе и се захвана да масажира едното, после другото си коляно. Крачолите на панталона му отпред бяха целите в многослойни кръпки.

– Наскоро промениха данъчния кодекс – каза той, след като си поотпочина и пак коленичи. – Целта е да се дадат равни възможности на хората с различен ръст.

– Да се изравнят възможностите? – попита Джонатан.

– Моля ви, наведете се, че да не крещя – помоли мъжът. – Така е по-добре. Съветът на Лордовете реши, че високите хора имат твърде много предимства.

– Заради високия си ръст?

- О, да! Високите хора винаги са предпочитани при наемане на работа, повишаване в службата, в спорта, при забавления, в политиката и дори в брака! О-о-ох!

Той завърза кърпичката около една дупка на панталона си.

– Така че Лордовете решиха да дадат равен шанс за всички. Чрез данък височина.

– С този данък облагат високите хора, така ли? – Джонатан се озърна и почувства желание да се смали.

– Облагат ни с данък според ръста.

– Някой възрази ли против това? – попита Джонатан.

– Само онези, които отказаха да паднат на колене – каза мъжът и уточни: - Но политиците, естествено, са освободени от тази данъчна тежест. Ние обикновено гласуваме за високи хора. Обичаме нашите ръководители да ни гледат отгоре.

Джонатан онемя. Прииска му се да се свие, да се скъси, да се сгърчи, някак да се смачка...Посочи коленете на мъжа и попита, смразен от мисълта, че вече знае отговора:

– И вие вървите на колене, за да се освободите от данъци?

– Разбира се! – отговори мъжът с болка в гласа си. – Цял живот се съобразяваме с данъчния кодекс. Някои даже почнаха да пълзят.

– Божичко! Но това сигурно боли! – възкликна Джонатан.

– Така е. Но другото боли повече. Само тъпаците стоят прави и плащат високите данъци. Постъпи мъдро и падни на колене! Доста солено ще ти излезе да стоиш прав.

По тротоара се зададе група от няколко човека, които вървяха мълчаливо на коленете си. От другата страна на улицата млада жена бавно пълзеше. Някакъв мъж притича с присвити рамене и се шмугна в близкия безистен. Само двама-трима вървяха гордо изправени с пълно пренебрежение към данъчните санкции. Джонатан се взря в градинката отсреща и забеляза на една пейка трима странни типове.

– Тези тримата – посочи ги с недоумение, – защо са захлупили с длани очите и ушите си?

- О, тези ли? Те се упражняват – отговори мъжът, без да спира мъчителното си придвижване. – Подготвят се за новите данъчни законопроекти.

>>Прочитът на Георги Ангелов>>

Глави  -1- -2-  -3-  -4-  -5-  -6-  -7-  -8-  -9-  -10-  -11-  -22-  -38-  -Епилог-

Купете книгата online!

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"  Още инфо 

Горе▲