|
Българско общество за индивидуална свобода |
||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
ГЛАВА 22 Най-старата професия на света Разказът на стария кравар (в предишната глава - бел. ред.) остави Джонатан по-объркан отвсякога. Пазарът на Форми на управление изглеждаше интересен, затова реши да отиде и да види дали някой може да му помогне да си върне парите. – Не е възможно да го пропуснеш – каза старият кравар, докато поемаше с кравите си. – Намира се в Двореца, най-голямото нещо на площада. Влизаш през главния портал, който има два огромни прозореца от двете страни. На този отдясно се нареждат хората, които внасят данъчни пари. На прозореца отляво се нареждат хората, които вземат данъчни пари. – Мога да отгатна коя опашка е по-дълга – пошегува се Джонатан. – Със сигурност. С всеки месец едната опашка става по-къса, а другата става по-дълга. – Старецът стегна колана на панталоните си. – В края на краищата, когато едната опашка изчезне, с другата също е свършено. Настина се оказа, че всички улици водят до Градския площад. На него се намираше един величествен дворец. Над огромния вход бяха издълбани върху камък буквите “ДВОРЕЦ НА ЛОРДОВЕТЕ”. С вдигната право нагоре опашка Мицес следваше Джонатан по петите, докато той се изкачваше по широките стъпала на сградата. Изведнъж котаракът изви гръб и козината му настръхна. И повече не пожела да продължава нататък. Джонатан изтича по стъпалата и застана пред огромния вход. Пред него се простираше мрачна зала, чийто таван се извисяваше толкова нависоко, че лампите не смогваха да осветят цялостно пространството. Точно както му беше разказал и старият говедар, в залата бяха наредени няколко павилиона с различни знамена и флагове. Пред павилионите обикаляха хора, примамваха всеки минувач и раздаваха брошури. В дъното на залата имаше голяма медна врата, оградена с монументални мраморни статуи и декоративни колони. Джонатан тръгна през залата, надявайки се да избегне продавачите на форми на управление. Не беше изминал и две крачки, когато го заговори възрастна жена със златни гривни на китките и грамадни обици. – Не искаш ли да узнаеш бъдещето си, млади господине? – попита тя, като приближи до него. Джонатан погледна подозрително пищната дама, покрита с шал в крещящи цветове и безвкусни накити. Той бързо провери джобовете си, макар да нямаше какво да губи. Тя продължи настъпателно: – Имам дарбата да предсказвам. Може би искаш да надникнеш в утрешния ден, за да уталожиш страховете си за бъдещето? – Наистина ли можете да виждате в бъдещето? – попита Джонатан, като се отдръпна толкова, колкото да не я обиди. Гледаше на нахалната жена с дълбоко подозрение. – Ами – отговори тя, а очите й блеснаха самоуверено – аз изследвам белезите, след което твърдя нещо, потвърждавам го и заявявам онова, което според мен е истината. Ами да, аз практикувам най-старата професия в света. – Ясновидство? – отбеляза Джонатан, изненадан от твърдението си. – Използвате кристална топка или чаени листа, или... - В името на Велзевул, не! – изсумтя жената с отвращение. – Сега съм много по-изтънчена. Сега използвам карти и изчисления. С дълбок поклон добави: - Икономист, на вашите услуги! – Впечатляващо! И-ко-но-мист – повтори той бавно, запъвайки се в дългата дума. – Съжалявам, преди малко ме ограбиха и нямам никакви пари, за да ви платя. Тя изглеждаше раздразнена и се обърна да търси други евентуални клиенти. – Моля ви, госпожо, бихте ли ми казали едно нещо – помоли Джонатан, – дори да нямам пари да ви платя? – Е? – рече жената сприхаво. – Кога хората идват при вас за съвет? Тя се огледа, за да види дали някой ги слуша и прошепна: – Тъй като нямаш пари да ми платиш, мога да ти издам само една малка тайна. Клиентите идват винаги, когато искат да се почувстват уверени в бъдещето. Без значение дали предсказанието е обещаващо или мрачно. Дори повече когато е мрачно – то кара хората да се чувствуват по-добре, ако могат да се оправдават с предсказанието на някой друг. – А кой плаща за вашите предсказания? – попита Джонатан. – Съветът на Лордовете е най-добрият ми клиент – отговори гордо тя. – Лордовете ми плащат добре ... с парите на други хора, разбира се. След това използват моите предсказания в своите речи, за да оправдаят отнемането на големи суми за подготовка на мрачното бъдеще. Това наистина носи печалба и на мен, и на тях. – Това сигурно е доста голяма отговорност – каза Джонатан. – Доколко са точни вашите предсказания? – Ще се изненадаш колко малко се интересуват от това – засмя се икономистката. Тя се поколеба и го погледна право в очите. – Ако трябва да бъда напълно откровена, можеш да получиш по-добро предсказание с ези-тура. Всеки може много лесно да хвърли ези-тура, но никой няма полза от това. То никога няма да успокои страхливите, никога няма да ме направи богата, нито пък ще даде повече власт на Лордовете. Така че, виждаш, важно е да фабрикувам мащабни и засукани предсказания, които да са им полезни, иначе ще намерят някой друг да го прави. Хм, помисли си Джонатан, значи тази била най-старата професия на света. Глави -1- -2- -3- -4- -5- -6- -7- -8- -9- -10- -11- -22- -38- -Епилог- Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |